Аристокрация

Тази статия е за социалната класа. За формата на управление вижте Аристокрация (форма на управление).

Аристокрация (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт, могъщество) или благородничество представлява най-висшата привилегирована класа в обществото, състояща се от знатни, благороднически семейства.^[1] Основна характеристика на аристокрацията е, че се предава по наследство. В ежедневието думата аристократ се използва като синоним на благородник.

Аристокрацията танцува менует

Терминът „аристокрация“ е въведен от древногръцките философи – Платон, Аристотел.

Изразът „синя кръв“ за първи път е употребен в Англия през 1834 г., за да отличи потомци с „чиста“ и благородническа кръв. В Русия към аристокрацията принадлежи руското дворянство.

Едмънд Бърк пише:

„

Аристокрацията е изящен орнамент към гражданското общество. Тя е коринтски капител на изисканото общество... връзката, която споява поколенията на нацията.

“

В съсловната структура на средновековния Запад аристокрацията е второто съсловие, което се състои от нисша и висша аристокрация. Нисшата е съставена от рицарите, които се обединяват в рицарски ордени. Оформят свой рицарски кодекс на честта, рицарска литература и куртоазия. Тяхната функция е да защитават държавата. Към висшата аристокрация принадлежат крале, барони, херцози и пр. Тяхната функция е да управляват обществото.