Вижте пояснителната страница за други личности с името Аристомах.

Аристомах (на гръцки: Ἀριστόμαχος; † 224 пр.н.е.) е древногръцки политически деец и пълководец, тиран на град Аргос. Баща му Аристомах Стари и брат му Аристип Аргоски са последователно тирани на град Аргос. След като последния загива в битка с ахейците на Арат Сикионски през 235 г. пр.н.е., самият Аристомах успява да овладее властта и става тиран като с помощта на македонски войници запазва съюза на Аргос с цар Деметрий II.[1]

Аристомах Млади
тиран на Аргос
Роден
Починал

След смъртта на Деметрий през 229 г. пр.н.е. Аристомах оценява настъпилата слабост на Македония и с помощта на Арат се съгласява да се откаже от тиранството, по подобие на тирана на Мегалополис Лидиад, срещу плащане от страна на ахейците на 50 таланта за наемната му войска.[2] Това довежда до присъединяването на Аргос към Ахейския съюз. Като награда за действията си Аристомах е избран за стратег на съюза през 228 – 227 г. пр.н.е.. В тази си роля той ръководи военните действия срещу цар Клеомен III, но въпреки численото превъзходство на силите му Аристомах е убеден от Арат да не влиза в решителна битка със спартанския цар до края на мандата си като стратег.[3]

През 225 г. пр.н.е. Аристомах преминава на страната на Клеомен, който използва свещения мир по време на Немейските игри, за да проникне в изпълнения с гости Аргос и да го превземе. Така Аристомах отново става тиран на града. С намесата на македонския цар Антигон III Досон във войната на страната на ахейците положението на спартанците се влошава, а в Аргос избухва бунт под предводителството на човек с име Аристотел в чиято помощ пристига и ахейска войска начело с Тимоксен.[4] Опитите на Клеомен да помогне на Аристомах и да си върне контрола над града са неуспешни, което довежда до превземането на Аргос от македонците и ахейците. Аристомах е заловен и наказан за това, че е предал ахейците със смърт като е изтезаван и хвърлен да се удави в морето.[5]

Източници редактиране

  1. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 449
  2. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 455
  3. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 457
  4. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 467
  5. „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 468