Клеоменова война
Клеоменовата война (229/228 – 222 г. пр. Хр.) се води между Спарта и Ахейския съюз за хегемония в Пелопонес. Благодарение на социалните реформи и умелото командване на цар Клеомен III, в началото спартанците взимат надмощие, но ахейският предводител Арат се обръща за помощ към македонския цар Антигон Досон. Намесата на Досон и решителната битка при Селасия (в Лакония) водят до разгром и изгнание на Клеомен. Спарта губи закратко независимостта си, а Македония установява политическо господство в южна Гърция за следващия четвърт век до настъплението на Рим.
| Клеоменова война | |
 Воюващите страни и основните сражения по време на Клеоменовата война | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 229 пр.н.е. – 222 пр.н.е. |
| Място | Пелопонес |
| Жертви и загуби | |
 | |
| Клеоменова война в Общомедия | |
Начало редактиране
В резултат на успешни борби с Македония и съюзниците ѝ в предходните години, Ахейският съюз разширява територията си чувствително. Към съюза се присъединяват големите полиси Мегалополис и Аргос – отдавнашни противници на Спарта. От своя страна, през 229 г. пр. Хр. спартанците приобщават важни градове в Аркадия – Мантинея, Тегея и Орхомен. Падането на Атенеон, малка крепост над долината на Евротас, предизвиква ахейците да обявят война на Спарта. През 228 г. пр. Хр. те нападат Тегея и Орхомен.[1]
Надмощие на Спарта редактиране
Първоначално военните действия се развиват без големи стълкновения и предимно в Аркадия, но постепенно се ожесточават и пренасят в същинска Ахея, Арголида и други части на Пелопонес. През 227 г. пр. Хр. Арат превзема Мантинея и настанява в нея гарнизон и колоонисти. На открито поле обаче ахейските войски търпят поражения от Клеомен при Ликеон и Ладокия.[2] Политическите промени в Спарта в края на същата година (Клеомен избива противниците си в града, премахва ефорите и оземлява периеките) променят съотношението на силите решително в нейна полза.[3] През 226 г. пр. Хр. Клеомен си възвръща Мантинея и нанася съкрушително поражение на ахейците при Диме (на границата на Ахея и Елида).[4]
Намеса на Македония редактиране
След битката при Диме голяма част от членовете на Ахейския съюз са склонни да се помирят с Клеомен като го признаят за свой хегемон. Това не съвпада с политическите амбиции на Арат. Той саботира събранието, свикано за прекратяване на войната, и провожда пратеници при Антигон Досон. Договорът, сключен между двамата през 225 г. пр. Хр., предвижда предаване на Коринт и Истмуса под властта на македонския цар.[5]
Ахейският съюз започва да се разпада още преди договорът с Досон да влезе в действие. Противниците на съглашението с Македония и привържениците на Клеоменовите реформи минават на страната на спартанския цар. До пристигането на македонските войски през 224 г. пр. Хр. Клеомен успява да завладее Аргос и Коринт и да прегради с укрепления тесния провлак, свързващ Пелопонес и Централна Гърция.[5] Неколкократните опити на македонците да пробият преградата са отбити, но Клеомен е принуден да отведе войските си в Лакония, поради въстание на аргосците в тила му.[6] Антигон Досон овладява Коринт и Аргос. През същата година ахейците го обявяват за хегемон на своя съюз. Под върховенството на македонския цар е създаден по-широк Елински съюз, в който освен Ахея влизат Беотия, Фокида и други гръцки държави.[7]
Поражение на Клеомен редактиране
През 223 г. пр. Хр. македонците и съюзниците им превземат един след друг верните на Клеомен аркадски градове Тегея, Херея, Орхомен и Мантинея.[8] Клеомен отвръща с изненадващи нападения, при едно от които разрушава Мегалополис. През 222 г. пр. Хр. Антигон Досон навлиза с многобройна армия в Лакония и удържа пълна победа при Селасия.[9]
С това войната приключва. Клеомен бяга в Египет. Македонците влизат в Спарта, поставят в нея на първо време военен наместник, а по-късно представители на възстановения ефорски институт.[10] Освен в Коринт, македонски гарнизони са разположени и в Аркадия.[8] Създаденият по време на войната Елински съюз се запазва като инструмент за политическо влияние на Досон и наследника му Филип V над Елада.[11]
Източници редактиране
- Плутарх. Клеомен. Превод: Богдан Богданов (посетен на 27.07.2020)
- Полибий, Всеобща история. Книга 2. Превод: Валерий Русинов (посетен на 27.07.2020)
- ↑ Walbank, F. W. (ed.). The Cambridge Ancient History. Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 456 – 457.
- ↑ Walbank 2006, с. 457 – 458.
- ↑ Walbank 2006, с. 458 – 459.
- ↑ Walbank 2006, с. 463.
- ↑ а б Walbank 2006, с. 464 – 466.
- ↑ Walbank 2006, с. 467 – 468.
- ↑ Walbank 2006, с. 468 – 469.
- ↑ а б Walbank 2006, с. 470.
- ↑ Walbank 2006, с. 471 – 472.
- ↑ Walbank 2006, с. 472.
- ↑ Walbank 2006, с. 469.