Арменска чайка

вид птица

Арменска чайка (на латински: Larus armenicus) е вид голяма чайка, разпространена в Кавказ и Близкия Изток. В миналото класифицирана като подвид на сребристата чайка (L. argentatus), днес е като цяло смятана за отделен вид, въпреки че BirdLife International я обединява в едно със средиземноморската жълтонога чайка (L. michahellis).[2]

Арменска чайка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Чайкови (Laridae)
род:Чайки (Larus)
вид:Арменска чайка (L. armenicus)
Научно наименование
Buturlin, 1934
Разпространение
Арменска чайка в Общомедия
[ редактиране ]

Арменската чайка е относително голям по размери вид, въпреки че е най-малка сред сребристите чайки и сродните ѝ видове. На ръст достига от 52 до 62 cm, с размах на крилете от 120 до 145 cm и тегло, вариращо от 600 до 960 g. Крилото ѝ има дължина от 38.5 до 45.8 cm, човката е от 4.1 до 5.6 cm, а ходилото е от 5.7 до 6.4 cm.[3] На външен вид арменската чайка прилича на средиземноморската жълтонога чайка, но е малко по-малка и с малко по-тъмносив гръб и тъмни очи. Черните крайчета на крилете са по-широки и по-малки бели точици. Човката е къса с отличително червено петно и черна ивица точно преди връхчето. През първата си зима, птиците от вида са основно с кафяво оперение. Имат белезникава задница, светли на цвят махови пера и тъмна, ясно изразена черна ивица на опашката.

Арменската чайка гнезди край планинските езера в Армения, Грузия, Турция, и западен Иран. Най-големите колонии се наблюдават край езерото Севан и езерото Арпи в Армения. Видът е частично мигриращ, като много птици презимуват на бреговете на Турция, Ливан и Израел. Малки популации има и в Кипър, Египет и Персийския залив.

Гнездото представлява могилка от растителност на земята на речния бряг. Женската снася три яйца, най-вече в края на април. Гнездящите колонии строят гнездата си нагъсто едно до друго и това води до чести конфликти за територия.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. Larus armenicus (Buturlin, 1934). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Larus armenicus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015. International Union for Conservation of Nature, 2015. Посетен на 24 януари 2016. (на английски)
  3. Gulls of North America, Europe, and Asia by Klaus Malling Olsen & Hans Larsson. Princeton University Press (2004). ISBN 978-0-691-11997-7.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Armenian gull в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​