Арсен (дем Въртокоп)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За химичния елемент вижте арсен.

Арсен (на гръцки: Αρσένι, Арсени, катаревуса: Ἀρσένιον, Арсенион) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

Арсен
Αρσένι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Сланица
Надм. височина 50 m
Население 1396 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 50 m надморска височина в областта Сланица, на 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) и на 21 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на Габер, рид от планината Каракамен.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Арсен (Arsen), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Арсен (Arséne) е посочено като село във Воденска каза на Османската империя със 72 къщи и 270 жители българи и 55 жители помаци.[3]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Арсен (Άρσεν) има 25 семейства християни и 12 семейства мюсюлмани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арсенъ има 310 жители българи и 115 турци.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арсен (Arsen) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В 1910 година в селото (Άρσεν) има 238 жители екзархисти.[7]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и то остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Арсен има 168 мъже и 170 жени.[8] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Арсен като село населено с „40 семейства на християни славофони и 20 турци“ (40 πατριαρχικές σλαβόφωνες και 20 τουρκικές οικογένειες)[9] и със „славяногласни елини“.[10]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арсен има 30 къщи на християни славяни, 35 къщи на турци и 5 къщи на мюсюлмани цигани.[11]

Мюсюлманското население на Арсен е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Кавказ.[1] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[8]) със 103 бежански семейства и 410 жители бежанци.[12] Според други данни в 1928 година жителите на селото са 669, от които 333 бежанци. В 1940 година жителите са 981, от които 450 местни и 531 бежанци.[1]

Землището на селото се напоява от канализационна система, изградена след Втората световна война и е изключително плодородно. Произвеждат се пшеница, сусам, памук, детелина, копринени пашкули, а частично е развито и отглеждането на млекодаващи крави.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 338[1] 390[1] 669[1] 981[1] 996[1] 1276[1] 1276[1] 1292[1] 1459[1] 1409 1396

ЛичностиРедактиране

Родени в Арсен
  •   Дядо Андо, деец на ВМОРО, назначен в 1910 година за потераджия на качаците във Воденско, Ениджевардарско и Берско.[13]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 43. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  4. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  8. а б „Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)“, архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен 16 декември 2012 
  9. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  10. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 4.