Въртокоп[2][3][4] или Въртикоп[5][6][7] (на гръцки: Σκύδρα, Скидра, до 1926 година Βέρτεκοπ, Вертекоп[8]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Въртокоп (Скидра) в административна област Централна Македония.

Въртокоп
Σκύδρα
— село —
Църквата „Свети Стефан“ в града
Църквата „Свети Стефан“ в града
Гърция
40.7672° с. ш. 22.1519° и. д.
Въртокоп
Централна Македония
40.7672° с. ш. 22.1519° и. д.
Въртокоп
Воденско
40.7672° с. ш. 22.1519° и. д.
Въртокоп
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСланица
Площ7,55 km²
Надм. височина40 m
Население5228 души (2001 г.)
693 души/km²
ПокровителСвети Стефан[1]
Пощенски код585 00
Телефонен код2381
Официален сайтwww.skydra.gr
Въртокоп в Общомедия

География редактиране

Въртокоп е разположен на 15 km югоизточно от град Воден (Едеса) на надморска височина от 50 m. Градчето е икономически и административен център на полските села в Сланицата и е важен пътен възел - тук в пътя Солун - Воден се влива пътят от Бер и Негуш. Градът има и железопътна гара.[7]

История редактиране

В местността Палиоеклисия има праисторическа надгробна могила.[9]

В Османската империя редактиране

 
Гара Въртокоп (1891 – 1894)
 
Къщи във Въртокоп през Първата световна война

В XIX век Въртокоп е малко българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Въртокопи (Vartokopi), Воденска епархия, живеят 120 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Въртокоп (Vartokop) е посочено като село във Воденска каза с 44 домакинства и 196 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Въртокопъ има 300 жители българи.[3]

Всичките жители на Въртокоп са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въртокоп (Vartokop) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[11]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Въртокоп остава в Гърция. Веднага след Балканските войни и по време на Първата световна война във Въртокоп са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Кавказ.[7]

Построената в 1916 година Въртокопска гара за Влакчето на Караджова е обявена за паметник на културата.[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въртокоп (Вртокоп) има 20 къщи славяни християни и 5 къщи цигани християни.[4]

След 1924 година в селото отново са заселени гърци бежанци - 267 души по силата на Лозанската конвенция, но пък част от предишните бежанци се изселват.[7] В 1926 година селото е прекръстено на Скидра, по името на античния град в Долна Македония.[7][8] В 1928 година Въртокоп е представено като смесено местно-бежанско със 72 бежански семейства и 286 души бежанци.[13] В преброяването от 1928 година е регистрирано и влашкото селище Въртокопски колиби (Скините Скидрас) с 42 жители власи.[7]

След пресушаването на Ениджеварсарското езеро през 30-те години във Въртокоп се заселват още бежанци. Към 1940 година от 1645 души около 300 са местни, а останалите са бежанци от Мала Азия, Понт, Източна Тракия и други места.[7]

По време на Гражданската война в градчето се заселват много жители на околните села в търсене на сигурност.[7]

След Гражданската война, градчето претърпява бурно развитие, което се отразява негативно на Воден. Благодарение на съвременните агротехнически мерки земеделието в Сланицата процъфтява. През въртокопската гара се изнасят голяма част от овощната продукция на Сланицата и Берско. Към Въртокоп започват да гравитират около 20 села, които по-рано са ориентирани към Негуш и Бер. Във Въртокоп има голям хладилник за складиране на овошки и фабрика за пръскачки.[7] Жителите на градчето се занимават също с овощарство, като произвеждат предимно праскови и ябълки, а също и памук и пшеница.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Въртокоп на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чикут[15] Τσικούτ Вурла Βούρλα[16] местност на ЮИ от Въртокоп[15]
Тураво[15] Τούραβο Халасмени Χαλασμένη[16] местност на СИ от Въртокоп по левия бряг на Вода[15]
Ракита[15] Ρακίντα Дендро Δένδρο[16] местност на СИ от Въртокоп и на И от Треболец по десния брят на Мъгленица[15]
Треболец[15] Τρέμπολιτς Катара Корифи Καθαρά Κορυφή[16] възвишение на СИ от Въртокоп и на С от село Треболец (135,2 m)[15]
Калин дол[15] Καλιντολ Ласпорема Λασπόρεμα[16] река на СИ от Въртокоп, ляв приток на Вода[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 171[7] 809[7] 833[7] 1645[7] 2020[7] 3172[7] 3970[14] 4319[14] 4562[14] 5081 5406

Личности редактиране

Родени във Въртокоп
Починали във Въртокоп

Бележки редактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. а б Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  3. а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  4. а б Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  5. Думевъ, В. Воденскиятъ говоръ // Македонски Прегледъ XIII (3 и 4). София, 1943. с. 14.
  6. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 157, 380.
  7. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 46. (на македонска литературна норма)
  8. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  9. ΥΑ ΥΠΠΕ/Α/Φ31/5939/405 π.ε./5-5-1976 - ΦΕΚ 685/Β/24-5-1976 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-05-14. Посетен на 22 юни 2018.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  12. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΓΔΠΑ/Γ/1710/34911/3-7-1992 - ΦΕΚ 493/Β/30-7-1992 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 май 2018.[неработеща препратка]
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
  15. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)