Въртокоп (на гръцки: Σκύδρα, Скидра, до 1926 година Βέρτεκοπ, Вертекоп[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Въртокоп (Скидра) в административна област Централна Македония.

Въртокоп
Σκύδρα
— село —
Църквата „Свети Стефан“ в града
Църквата „Свети Стефан“ в града
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Сланица
Площ 240 km²
Надм. височина 40 m
Население 5406 души (2011 г.)
22,5 души/km²
Покровител Свети Стефан[1]
Пощенски код 58500
Телефонен код 23810
Официален сайт www.skydra.gr
Въртокоп в Общомедия

ГеографияРедактиране

Въртокоп е разположен на 15 km югоизточно от град Воден (Едеса) на надморска височина от 50 m. Градчето е икономически и административен център на полските села в Сланицата и е важен пътен възел - тук в пътя Солун - Воден се влива пътят от Бер и Негуш. Градът има и железопътна гара.[3]

ИсторияРедактиране

В местността Палиоеклисия има праисторическа надгробна могила.[4]

В Османската империяРедактиране

 
Къщи във Въртокоп през Първата световна война
 
Гара Въртокоп (1891 – 1894)

В XIX век Въртокоп е малко българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Въртокопи (Vartokopi), Воденска епархия, живеят 120 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Въртокоп (Vartokop) е посочено като село във Воденска каза с 44 домакинства и 196 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Въртокоп има 300 жители българи.[7]

Всичките жители на Въртокоп са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въртокоп (Vartokop) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Въртокоп остава в Гърция. Веднага след Балканските войни и по време на Първата световна война във Въртокоп са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Кавказ.[3]

Построената в 1916 година Въртокопска гара за Влакчето на Караджова е обявена за паметник на културата.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Въртокоп (Вртокоп) има 20 къщи славяни християни и 5 къщи цигани християни.[10]

След 1924 година в селото отново са заселени гърци бежанци - 267 души по силата на Лозанската конвенция, но пък част от предишните бежанци се изселват.[3] В 1926 година селото е прекръстено на Скидра, по името на античния град в Долна Македония.[2][3] В 1928 година Въртокоп е представено като смесено местно-бежанско със 72 бежански семейства и 286 души бежанци.[11] В преброяването от 1928 година е регистрирано и влашкото селище Въртокопски колиби (Скините Скидрас) с 42 жители власи.[3]

След пресушаването на Ениджеварсарското езеро през 30-те години във Въртокоп се заселват още бежанци. Към 1940 година от 1645 души около 300 са местни, а останалите са бежанци от Мала Азия, Понт, Източна Тракия и други места.[3]

По време на Гражданската война в градчето се заселват много жители на околните села в търсене на сигурност.[3]

След Гражданската война, градчето претърпява бурно развитие, което се отразява негативно на Воден. Благодарение на съвременните агротехнически мерки земеделието в Сланицата процъфтява. През въртокопската гара се изнасят голяма част от овощната продукция на Сланицата и Берско. Към Въртокоп започват да гравитират около 20 села, които по-рано са ориентирани към Негуш и Бер. Във Въртокоп има голям хладилник за складиране на овошки и фабрика за пръскачки.[3] Жителите на градчето се занимават също с овощарство, като произвеждат предимно праскови и ябълки, а също и памук и пшеница.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 171[3] 809[3] 833[3] 1645[3] 2020[3] 3172[3] 3970[12] 4319[12] 4562[12] 5081 5406

ЛичностиРедактиране

Родени във Въртокоп
Починали във Въртокоп

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 46. (на македонска литературна норма)
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/Α/Φ31/5939/405 π.ε./5-5-1976 - ΦΕΚ 685/Β/24-5-1976. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 юни 2018.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΓΔΠΑ/Γ/1710/34911/3-7-1992 - ΦΕΚ 493/Β/30-7-1992. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 май 2018.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)