А̀рта (на гръцки: Άρτα; на албански: Narta) е град в Епир, Гърция. Втори по значение за областта и главен град на дем Арта и на целия Южен Епир, с население 19 435 жители (2001).

Арта
Άρτα
— град —
Църквата „Света Богородица Утешителница“
Страна Гърция
ОбластЕпир
ДемАрта
Географска областЕпир
Площ436,76 km²
Надм. височина94 m
Население19 435 души (2001)
ПокровителТеодора Петралифина[1]
Пощенски код471 00
Телефонен код26810
Официален сайтwww.arta.gr
Арта в Общомедия
Артенският мост.

География редактиране

Арта се намира в центъра на сравнително голямата и плодородна амбракийска равнина, разположена северно от амбракийския залив. Селището е византийско и средновековно, основано на мястото на антична Амбракия.

История редактиране

Името Арта е споменато за първи път през 1082 г., като преди това на негово място се е намирала коринтската древногръцка колония Амбракия. Арта е главен исторически град и средище на Гръцки Епир, докато Янина се оформя като такъв на Османски Епир.

Арта е известна със своите архитектурни и културни забележителности, сред които се открояват знаменития Артенски мост, старата крепост и църквата „Света Теодора“. В Арта е разположен Епирският технологичен институт. В областта на Арта и Южен Епир се отглеждат много цитрусови насаждения.

В античността областта на Арта – Амбракия е известна като столицата на Пир, отличил се с пировата си победа над римляните. През 146 г. пр.н.е. Амбракия е завоювана от Рим и става център на римската провинция Стар Епир, което име следва да отличава Амбракия от завоюваните земи на север и изток от нея, които са обособени в провинция Нов Епир.

През средновековието Арта е византийски град с известни прекъсвания до 1204 г., като за кратко по времето на Симеон I и сина му цар Петър I е в границите на Първата българска държава, ведно с южните райони на Акарнания и Етолия.

След превземането на Константинопол (1204) от участниците в четвъртия кръстоносен поход на територията на Епир, Арта и южните Акарнания и Етолия се образува Епирското деспотство. През 14 век тези територии са включени в Душановото царство, а след разпадането му, Арта става център на самостоятелен деспотат – Деспотат Арта, до завоюването ѝ от Османската империя през 1449 г. Османците преименуват Арта на Нарда.

В периода 1717 – 1797 г. Арта е венецианско владение. От 1799 г. отново е в рамките на Османската империя до 1881 г., когато по силата на Берлинския договор е присъединена към Кралство Гърция.

Днес Арта е известна с многото си музеи, архитектурни и културни паметници от миналото.

Личности редактиране

Родени в Арта
Починали в Арта

Вижте също редактиране

Бележки редактиране