Отваря главното меню

Арташес I (на арменски: Արտաշես Առաջին Բարեպաշտ; † ок. 150 пр.н.е.) е селевкидски стратег, основател на династията на Арташесидите и цар на Велика Армения. Членовете на династията основана от Арташес управляват Армения близо 2 века.

Арташес I
Цар на Велика Армения
Artashes A.jpg
Лични данни
Управление 190/189 – 160/159 пр.н.е.
Предшественик ---
Наследник Артавазд I
Семейство
Династия Арташесиди
Брак Сатеник (Սաթենիկ)
Арташес I в Общомедия

До края на 3 век пр.н.е. Армения се състои от около 120 династични владения управлявани от нахарарите (нахарар — арменски едър феодал, болярин; нахарарство — владение на нахарар) слабо обединени под знамената на владетелите от династията на Ервандидите управляващи Велика и Малка Армения.[1] Въпреки, че Александър Македонски не завзема Армения, елинистическата култура влияе силно върху арменското общество. Когато Антиох III Велики превзема Армения от Ервандидите, той назначава Арташес за стратег и сатрап.

Влиянието на Селевкидското царство над Армения отслабва след поражението от римляните в битката при Магнезия през 190 пр.н.е. Арташес и неговия колега стратег Зариадър (Zariadres) се разбунтуват и със съгласието на римляните се обявяват за самостоятелни царе: Арташес на Велика Армения, а Зариадър на Софена/Малка Армения.[2]

Арташес се жени за Сатеник, дъщеря на царя на аланите. Те имат шестима синове: Артавазд, Вриур, Мазан, Зариадър (Зарех), Тиран и Тигран. Арташес основава столицата Арташат на река Аракс, близо до езерото Севан. След като Антиох Велики е победен от римляните, Ханибал се крие за известно време при Арташес.[3] През 165 пр.н.е. Антиох IV Епифан напада Армения и взима Арташес за заложник. Той е наследен от сина си Артавазд I.

ИзточнициРедактиране

  1. Плиний Стари, Естествена история 6.9.
  2. Страбон, География 11.14.15
  3. Плутарх, Живота на Лукул 31.3

Външни препраткиРедактиране

Предшественик
Царе на Велика Армения
190160 пр.н.е.
Приемник
Артавазд I