Архит
Архит е древногръцки философ, математик, астроном и военачалник. Числи се към питагорейската школа и е известен с това, че свързал математиката и механиката. Бил е близък с Платон. Няма запазени автентични негови произведения, а само няколко фрагменти.[1]
| Архит Ἀρχύτας | |
| древногръцки философ | |
 | |
| Роден |
около 430 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | около 345 г. пр.н.е.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | досократици |
| Школа | питагорейство |
| Повлиян | Филолаус |
| Повлиял | Менехм, Евдокс от Книд |
| Научна дейност | |
| Област | Математика, механика |
| Архит в Общомедия | |
Живот редактиране
Роден е през 400 г. пр. Хр. в Тарент[2]. Учи при Филолай и е бил учител на математика Евдокс от Книд. Ученик на Архит и Евдокс е бил Менехъм. Като питагореец, Архит смята, че само аритметиката, а не геометрията, може да осигури основа за задоволителни доказателства[3]. Смята се за основател на математическата механика[4]. През 361 г. пр. Хр. изпраща кораб в Сиракуза, за да спаси Платон от тирана Дионисий Младши. В негова чест е наречен кратерът Архит на Луната.
Идеи редактиране
Като се занимава с теория на музиката, Архит показва, че т.нар. епиморно отношение, (n+1)/n, не е представимо като средно геометрично, т.е. корен квадратен от съотношението на две последователни цели числа е винаги ирационален.
При решаването на проблема за „удвояването на куба“ предлага крива, носеща днес неговото име.
Крива на Архит редактиране
Кривата на Архит e симетрична пространствена линия, получена от пресичането на тор с нулев отвор и цилиндър, когато центърът на тора е върху повърхността на цилиндъра и плоскостта му е перпендикулярна на неговата ос, а образуващата окръжност за двете повърхности е същата.[5].
Използвана литература редактиране
- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
Източници редактиране
- ↑ Идентифицираните от Дилс и Кранц са три вж. главата „Архит“ в Питагор и питагорейците, София: Лик, 1994, сс. 57-74.
- ↑ Ауди 2009, с. 52.
- ↑ Morris Kline, Mathematical Thought from Ancient to Modern Times, Oxford University Press, 1972 p. 49
- ↑ Диоген Лаерций, Животът на философите кн. viii.83.
- ↑ Коментар на Евтохий към книгата на Архимед За сферата и цилиндъра, вж. Питагор и питагорейците, София:Лик 1994, сс. 62-64