Отваря главното меню

Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“

Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ е астрономически комплекс в Морската градина на Варна, включващ обсерватория и планетариум.

Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“
NAOP.jpg
Информация
Местоположение Варна, България
Надморска височина 14 m
Основана 22 май 1968 г.
Уебсайт www.astro-varna.com
Телескопи
Рефракторен телескоп 80/1200 mm
Телескоп Касегрен 150/2250 mm
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.2025° с. ш. 27.9227° и. д.
Местоположение в България
Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

Идеята за обсерватория във Варна се заражда в началото на 1960-те години. Под ръководството на тогавашния кмет Николай Бояджиев, през 1963 г. в централната част на Морската градина е предоставена сграда на Клуба по астрономия и астронавтика, където започват да се провеждат първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм в града.[1]

Скоро след това започват да се изготвят планове за преустройство и реконструкция на съществуващата сграда и през есента на 1964 г. започва строителството на нова сграда за обсерваторията. В хода на строителните работи се внасят изменения на първоначалните планове, като е решено към обсерваторията да се пристрои планетариум със зала за лекции.[1]

Комплексът е официално открит на 22 май 1968 г. и е съставен от обсерватория, планетариум и махало на Фуко. С решение на Министерски съвет комплексът е кръстен в чест на полския учен Николай Коперник. Директор на обсерваторията става Николай Петров, който я ръководи до 1989 г.[1]

Обсерваторията първоначално разполага с няколко малки телескопа, сред които рефракторен 80/1200 mm и Касерген 150/2250 mm. Плантариумът разполага с проекционен апарат от типа Zeiss Kleinplanetarium, който може да проектира до 5500 звезди върху полусферичен купол с диаметър 10,5 m. Използват се и диапроектори за допълнително онагледяване. Звездната зала разполага с 80 места и лекции на български, английски и руски.[2][3] Махалото на Фуко е монтирано на кула и има дължина на нишката от 17,6 m и отклонение в основата около 2 m. За географската ширина на Варна (43 градуса 12 минути северна ширина) завъртането на равнината на люлеене на махалото вследствие околоосното въртене на Земята е 10 градуса 03 минути за един час в посока от изток на запад.[1][4]

През 1971 година започва изграждането на филиална астрономическа обсерватория в село Аврен, Варненско, в най-високата част на Авренското плато. През 1973 г. се чества 500-годишнината от раждането на Коперник, а за големия си принос, обсерваторията е наградена с паметен медал от Полша.[1]

Астрономическият комплекс е реновиран и открит през 2002 г.[1]

ДейностРедактиране

Специалистите в комплекса работят в различни направления, главните от които включват наблюдения и изследване на астрономически обекти и явления. Използва се както наличната база, така и телескопите и апаратурата на Националната обсерватория – Рожен и Белоградчишката обсерватория. Провеждат се занятия по астрономия и физика с училища. Комплексът участва и в организирането на Националната младежка астрономическа конференция. Към обсерваторията е организиран Младежки астрономически клуб „Канопус“ за астрономи любители. През 1998 г. обсерваторията организира провеждането на Първата национална олимпиада по астрономия в България.[1]

Обсерваторията е учредила своя награда „Николай Петров“ за всеотдайна работа в областта на любителската астрономия, чийто патрон е дългогодишният директор на обсерваторията и почетен гражданин на град Варна.[5]

ИзточнициРедактиране