Аврен
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.
Аврен е село в Североизточна България. То е административен център на община Аврен, област Варна и отстои на 7 км северозападно от село Садово. Предишното му име е Момино.[2]
| Аврен | |
 | |
 Центърът на село Аврен | |
  Аврен  Аврен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 721 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 404 m |
| Пощ. код | 9135 |
| Тел. код | 05106 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 00084 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Аврен Емануил Манолов (ГЕРБ; 2011) |
| Аврен в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренското плато, на височина 360 метра на морското равнище. Климатът се характеризира като умереноконтинетален. Почвите са излужени черноземи.
История редактиране
Географското положение на Авренското плато обуславя значението му при заселването на района. Запазени са свидетелства за антични селища, светилище на бог Херос, две ранновизантийски крепости и скален манастир[3]. В северозападната част на платото се намират останките на средновековна крепост от времето на Византия и Първа българска държава, чието запазено през вековете название е Петрич кале. Тя се намира на 4 км северно от село Аврен, в едноименната защитена местност. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последния кръстоносен поход обединените християнски армии на полско-унгарския крал Владислав III крепостта е превзета и разрушена на 7 ноември 1444 г. Днес в района е изградена почивна станция[4]. Останки на друга късноантична и средновековна крепост, наречена Акверан. Тя се намира на 1.95 км южно от Аврен в местността „Кишишлика“. Разположена е върху носообразно скално възвишение високо на места до 10 m. Достъпът е от север, където седловината е преградена с ров и крепостна стена дълга около 270 m, ограничаваща защитена площ около 30 дка. В Акверан са намерени кръстове, накити и монети на цар Иван Александър (1331 – 1371). Името Аврен се среща за първи път в регистри от ХVІІ век именно под името Ак-виран[5].(„Дървото на живота“).
До Руско-турската война от 1828 г.-1829 г. и Кримската война селището е било населено с турци, а също и с българи от етнографската група хърцои. След това настъпва разселването им из цяла Североизточна България и отвъд река Дунав в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии-ваяци от селата Голица и Козичино. Те дават много от имената на известните местности в района – „Бобата“, „Дойково дере“, „Костови ниви“, „Манолова чешма“, „Бялата пръст“, „Пода“, „Харамията“, „Кишишлик кале“.
При избухването на Руско-турската война през 1877 година местният свещеник поп Климент е задържан от турците по обвинение за талим - обучение на населението в боравене с оръжие.[6]
При избухването на Балканската война, Георги Желев от Аврен е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Четвърта рота на Десета прилепска дружина и е награден с кръст „За храброст“ IV степен.[7]
С указ от 22 септември 1964 г. на с. Момино се възстановява старото име – Аврен[8](„Вселена“).
Население редактиране
Етнически състав редактиране
Приблизителни оценки на етническия състав през периода 1881 – 1905 г.:
| Период от време | Българи | Турци | Цигани | Други |
| 1881 – 1888 г. | 2335 | 419 | 32 | 9 |
| 1888 – 1893 г. | 675 | 240 | 40 | 12 |
| 1893 – 1900 г. | 1351 | 64 | 42 | 31 |
| 1900 – 1905 г. | 1557 | 240 | 57 | 32 |
Преброяване на населението през 2011 г. редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 712 | 100.00 |
| Българи | 569 | 79.91 |
| Турци | 55 | 7.72 |
| Цигани | 15 | 2.10 |
| Други | 4 | 0.56 |
| Не се самоопределят | 19 | 2.66 |
| Не отговорили | 50 | 7.02 |
Личности редактиране
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Тодор Ноев – земеделец, роден в село Аврен през 1868 г. починал през 1941 г. Депутат от Петото велико народно събрание – 1908 г., депутат в народното събрание през 1911 -1913 г.; 1914 – 1918 г.; член на Върховния съюзен съвет на БЗНС през 1922 г.; В сборника „Закъсняло безсмъртие“, автор Борис Митев Борисов публикува очерк за Тодор Ноев;
- Иван Арабаджиев, роден на 15 януари 1888 г. Участва в Балканската, в Първата и във Втората световна война. Кавалер е на пет ордена „За храброст“. През Балканската война пленява турско бойно знаме. Умира през 1968 г.
- Йордан Тодоров Ноев – роден на 25 август 1898 г. в село Аврен. Учител. Участва в септемврийското въстание – 1923 г. Член на Окръжния комитет на БКП във Варна (1924 – 1925 г.) Политзатворник (1925 -1937 г.)Член на ЦК на БКП (1938 -1942 г.) Концлагерист (1942 -1943 г.)
През пролетта на 1942 г. е разкрит от полицията, арестуван и интерниран в лагера „Еникьой“. Участник в Първата световна война като офицер от 31 полк; През априлските събития на 1925 година е осъден на смърт, прекарва повече от дванадесет години в затвора. След затвора се оженва за смелата боркиня Рада Тодорова. По професия учител, владее пет езика. От 1937 година е сътрудник на Централния комитет, а по-късно и негов член. През 1942 година го затварят в лагера Еникьой, здравето му е попиляно. Преди да умре, го освобождават. На 25 юни 1944 година умира в луковитската болница.
- професор Стоян Радев
- Павел Баев (учител)
- доцент д-р т. н. инж. Драган Вълков, началник на катедра геодезия, ВАУ „Панайот Волов“, Шумен
- Йордан Иванов (р. 1993 г.) е музикант и фолклорист от село Аврен (област Варна). Народен певец и инструменталист, ръководител на вокално-танцови и инструментални формации с национални и международни отличия. Носител на редица престижни награди, управител на Музикално фолклорно сдружение „Фолклор без граници“. Майстор на автентични накити и горд притежател на богата етнографска колекция.
Религии редактиране
Източноправославната църква в селото е построена през 1868 г. и е именувана на Св. Великомъченица Параскева-Петка.
Обществени институции редактиране
Народно читалище „Петко Рачев Славейков“.
Културни и природни забележителности редактиране
В Аврен се намира базовата астрономическа обсерватория, прикрепена към НАОП „Николай Коперник“ – Варна. Там се провеждат редовни наблюдения от варненския астрономически клуб „Канопус“.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, архив на оригинала от 4 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170204004301/http://www.libvar.bg/old-varna/okolnosti/selishta/index.html, посетен на 3 февруари 2017
- ↑ Официален сайт на Община Аврен
- ↑ Хижа Петрича, архив на оригинала от 4 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170204004101/http://hotelibg.eu/ID/0002/petricha.php, посетен на 3 февруари 2017
- ↑ Крепости в България, архив на оригинала от 19 август 2018, https://web.archive.org/web/20180819182248/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1214, посетен на 3 февруари 2017
- ↑ Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, стр. 41
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
- ↑ Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт – Каталог, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 18 септември 2018
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2016. (на английски)
Книгопис редактиране
- МАРИНОВ, Васил „Авренското плато“ 1938 г. София
- СТЕФАНОВ, Ив. Акад., СУГАРЕВ, З. Проф., НАУМОВ, Н. Проф., ХРИСТОВ, Е., АТАНАСОВ, Ат., „ДЕМОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ“, Наука и изкуство, София 1974 г.
- СТАТЕЛОВА, Елена проф., ГРЪНЧАРОВ, Ст., Том III „ИСТОРИЯ НА НОВА БЪЛГАРИЯ 1878 –1944“, изд.“Анибус“ София 1999 г.
- Приложение от сайта на Национален Статистически Институт
- www.globalratings.bg[неработеща препратка]
- ТОНЕВ, ВЕЛКО БЕЛЕЖКИ ПО УЧЕБНО ДЕЛО В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО, 1967
Външни препратки редактиране
- Телецентър Аврен Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- Община Аврен Стар сайт: Архив на оригинала от 2009-02-17 в Wayback Machine.