Атанас Лазовски

Атанас Янков Тенев, приел псевдонима Атанас Лазовски, е български писател, публицист, литературен критик и историк.[1]

Атанас Лазовски
български публицист и литературен критик
Роден
1939 г. (82 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика

БиографияРедактиране

Роден е през 1939 г. в с. Искра, Първомайско. Редактор в отдел „Критика“ на в. „Литературен фронт“.[2] През 1968 г. е принуден да се откаже от редакторското си място. След няколко години напуска и редакцията на сп. „Пламък“.[3]

Занимава се с йога.[2]

Още с книгата си за Атанас Далчев си спечелва репутация на критик с лице. Участва в дискусии, които обикновено сам предизвиква.

Той е сред критиците, приели радушно поезията на Биньо Иванов[4][5] и отхвърлили поезията на Николай Кънчев.[6]

Сред героите на критическите му статии е напр. Николай Хайтов, за когото през 2009 г. пише:

„Писателят водач чрез писано и говорено слово, чрез телевизия и театър се опитваше безусловно да налага своите оценки за нещата. И ги представяше обикновено като „народни“, „патриотични“, „родолюбиви“. Те донякъде, в някои от случаите биваха наистина и градивни, и навременни. Но повече ощетяваха, изкривяваха – противопоставяха се на традиционния древен порядък на българския светоглед.


С разнородните си дела Хайтов имаше амбиция да се добере до корените – за да пресича, да пренаглася, да пренасочва жизнените енергии. И не можеше да се самоосъзнае, разбира се, доколко опасен враг е на същинското величие на своя народ. Напротив – имаше самочувствие на ненадминат по родолюбие българин, от когото единствено зависи националното бъдеще...“[7]

Има траен исторически интерес към личността на Матей Преображенски.[8]

БиблиографияРедактиране

  • „Атанас Далчев: Литературно-критически очерк“, София, Български писател, 1966, 126 с.
  • „А ти за какво воюваш“. Документална повест за ремсистката Тасийка Лазарова. София, Народна младеж, 1975, 212 с.
  • „Женски изповеди“, Пловдив, ГЕПС, 1994, 328 с.
  • „Битки за българския фолклор“, Първомай, Коморекс, 1998.
  • (в съавторство с Матей Монов) „Потопът и зачатъците на българския хаос“, Първомай, Коморекс, 1999.
  • „Мостовете на отец Матей“, Асеновград, Екобелан, 2008.
  • „Гибелната любов на Борис: Психографски портрет на поета Борис Манолов с приложени 24 негови стихотворения и поемата му Откъс“, Асеновград, Екобелан, 2008.
  • „Вапцаров – поетът праведник“, Асеновград, Екобелан, 2009, 128 с.[9]
  • „Съпруга на безсмъртен (Семейният живот на Никола Вапцаров. Психографски портрет на Бойка Вапцарова)“, Асеновград, Екобелан, 2009, 232 с.
  • „Живот между Небето и Земята. Стихотворения“, Асеновград, Екобелан, 2011
Съставител
  • (заедно със Симеон Правчанов и Тодор Янчев) „Героят в съвременната българска белетристика. Сборник от статии“, София, Български писател, 1968, 188 с.
  • „Проблеми на съвременната българска рецензия. Сборник, статии и студии“, София, Български писател, 1971, 410 с.

ИзточнициРедактиране

  1. „70 години от рождението на Атанас Лазовски“, calendar.dir.bg.
  2. а б „Любен Петков: Аз съм от поколението на последните литературни бохеми“, интервю на Деян Енев, Портал за култура, изкуство и общество, 22 юни 2015 г.
  3. Минчо Минчев, „Бунт и самоизолация на ниските нива“, в. „Нова Зора“, бр. 45, 11 ноември 2014 г.
  4. Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“, в. „Литературен форум“, 1999 г.
  5. „Другите за Биньо Иванов“, Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“, Кюстендил.
  6. Пламен Дойнов, „Езикови единства: Към поезията на Николай Кънчев“, в. „Литературен вестник“, бр. 7, 20 февруари 2002 г.
  7. Атанас Лазовски. „Не принизявайте Вазов, щадете Хайтов“. – Във: в. „Словото днес“, бр. 25, 24 септември 2009, с. 8 – 9.
  8. Венцеслав Константинов. „Теорията и историята на превода – израз на културно самосъзнание“, 1989.
  9. Иван Цветков, „Атанас Лазовски разсейва лъжи и спекулации“, рец. във в. „Дума“, бр. 180, 7 август 2010 г.

Външни препраткиРедактиране