Биньо Иванов

български поет

Биньо Стоянов Иванов е български поет.

Биньо Иванов
български поет
Роден
Починал
16 април 1998 г. (59 г.)
Националност България
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
Жанровестихотворение
Дебютни творбистихотворението „Нощ“ (сп. „Родна реч“, 1958)
стихосбирката „До другата трева“ (1973)

Биография

редактиране

Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в село Бараково, Дупнишко. Завършва висше икономическо образование във ВИИ „Карл Маркс“София през 1965 г. Установява се в Кюстендил. Работи като икономист в завод „Марек“ в гр. Кюстендил и като редактор в алманах „Струма“. През 1993 г. обявява гладна стачка в подкрепа на исканията на поета политик Едвин Сугарев, който иска оставката на президента Желю Желев.[1] Умира през 1998 година.[2]

Творчество

редактиране

Първите му публикации са от 1958-59 г. (сп. „Родна реч“), в периода 1961-64 година публикува епиграми във вестник „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“. Първата му поетична книга, „До другата трева“, излиза със забавяне от 6-7 години едва през 1973 г.[2]

Ползва се с подкрепата на критиците Атанас Лазовски, Енчо Мутафов и Михаил Неделчев.[3][4]

Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Отделна негова книга със стихотворения излиза в Будапеща през 1989 г.

Биньо Иванов е автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания.

Библиография[5]

редактиране

Стихосбирки

редактиране
  • „До другата трева“. София: Народна младеж, 1973, 56 с.
  • „Над полето, сред небето“. София: Български писател, 1979, 64 с.
  • „Навярно вечно“. София: Народна младеж, 1980, 176 с.
  • „Природи“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 47 с.
  • „Стихотворения“. София: Български писател, 1989, 124 с.
  • „Поезия“. София: Отечество, 1993, 80 с.
  • „Си искам живота“. София: Факел, 1993, 89 с.
  • „Часът на участта“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 67 с. ISBN 954-491-027-1.[6]

Книги за деца

редактиране
  • „Пътешествието на бабините очила, стихове за деца“. София: Отечество, 1985, 48 с.
  • „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов“. София: Просвета, 2008. ISBN 978-954-01-2142-0.
  • „Биньо Иванов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. ISBN 978-954-533-103-9. [7][8]
  • „Неразчетеният Биньо Иванов“. Съставител Методи Панайотов. София: Арс Милениум МММ, 2014.

Посмъртно признание

редактиране

През 1999 година Сдружението на българските писатели обявява специална награда, която връчва посмъртно на Биньо Иванов за книгата му „Часът на участта“.[9]

От 2007 година Община Кюстендил и читалище „Братство 1869“ организират Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“.

През февруари 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“.[10][11]

На 5 септември 2009 г. е осъществена вечер в памет на Биньо Иванов в рамките на фестивала „Аполония“, с участието на Михаил Неделчев, Свилен Блажев и Рашко Младенов.[12]

През септември 2010 г. на името на поета е кръстена улица в квартал „Завода“ в Кочериново, по инициатива на братята Иван и Методи Панайотови.[13]

През октомври 2010 г. Общинският съвет на Кюстендил решава да постави паметник на поета в градинката пред читалище „Братство“ в града.[14] Паметникът е на проф. Ангел Станев.[15][16] Паметникът е открит през май 2014 г.[17]

Източници

редактиране
  1. Милен Радев, „Глад за истина“, блог „Де зората“, 9 юли 2013 г.
  2. а б Страница на Биньо Иванов в Литернет
  3. Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“, статия от книгата „През седмица в литературния аквариум“, 1999.
  4. Михаил Неделчев, „Третият път или за участието на Държавна сигурност (ДС) в литературния живот – с благодарност и погнуса“, в. „Литературен форум“, бр. 9 (432), 24 октомври 2000 г.
  5. Био-библиографски указател на съчиненията на Биньо Иванов на сайта на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“, гр. Кюстендил.
  6. Юлиян Жилев, „Часът на участта“ на Биньо Иванов, в. „Литературен вестник“, 1998, бр. 21. Препубликувано в блога на Юлиян Жилиев на 13 май 2012 г.
  7. Съдържание на сборника „Биньо Иванов в българската литература и култура“, сайт на издателство „Кралица Маб“.
  8. Пламен Дойнов, „За Биньо Иванов“ (Предговор към сборника „Биньо Иванов в българската литература и култура“), сайт на издателство „Кралица Маб“.
  9. „Факти. Факти. Факти“, в. „Култура“, бр. 4 (2064), 29 януари 1999 г.
  10. Програма на Националната научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 23 февруари 2009 г.
  11. „Конференция за поета Биньо Иванов“ Архив на оригинала от 2023-04-25 в Wayback Machine., в. „Сега“, 26 февруари 2009 г.
  12. „Поезията на Биньо Иванов“ Архив на оригинала от 2014-03-06 в Wayback Machine., сайт на фестивала „Аполония“.
  13. „Публично обсъждане за паметник на поета Биньо Иванов в Кюстендил“ Архив на оригинала от 2014-03-05 в Wayback Machine., инф. агенция „Е-79“, 18 септември 2010 г.
  14. „Градинката пред читалище „Братство“ е мястото за паметник на Биньо Иванов“, Дарик Кюстендил, 27 октомври 2010 г.
  15. Свилен Блажев, „Той е велик лирик“, в. „Стандарт“, 16 януари 2009 г.
  16. „Къде ще бъде разположена скулптурата посветена на Биньо Иванов?“, Дарик Кюстендил, 23 септември 2010 г.
  17. „Откриха паметник на Биньо Иванов в Кюстендил“, infomreja.bg, 28 май 2014 г.

Външни препратки

редактиране