Атанас Цонев, известен като Нивички, Нивичански, Брадата или Фратер Атанас[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Атанас Нивички
български революционер

Роден
Починал
не по-рано от 1943 г.
Атанас Нивички в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Атанас Нивички (третият прав).

Атанас Нивички е роден около 1872 година в струмишкото село Нивичино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО и действа като селски войвода. Участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 година, като двете отвлечени жени са освободени при него и той получава прякора Фратер Атанас.[2]

Участва в много сражения с турските войски в Струмишко. Доверен човек на Гоце Делчев и дългогодишен ръководител на пункта в Нивичино.[3]

Михаил Герджиков пише за Атанас Нивички:

...Бай Атанас Невичански, има заслуги, че не пропусна ни един върховист през своя пункт. Той имаше силно влияние над селяните; той ходеше сам, беше човек умен, ловък, хитър, но благороден, честен.[4]

Аргир Манасиев пише:

Дядо Атанас бе нелегален и постоянно се навърташе около селото си. Която и чета да преминеше, той ѝ бе на услугите. Минаваше за доверен човек на Гоце Делчев и бе сред първите негови ятаци.[5]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12, 99.
  2. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 369
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 12.
  4. Милетичъ, Любомир. I. Въ Македония и Одринско ― Спомени на Михаилъ Герджиковъ. II. Първиятъ комитетъ на ВМРО ― Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София - Печатница П. Глушковъ - 1928, Материали за историята на македонското освободително движение, книга IX, стр. 24 - 25.
  5. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 369.