Атанас Георгиев Ников е български революционер и книжар, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Атанас Ников
български революционер
Роден
1858 г.
Починал
Сяр, Османска империя
Атанас Ников в Общомедия

Биография редактиране

Ников е роден в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция в многолюдно семейство на въглищар. Учи в местното българско училище при изтъкнатите възрожденски учители Георги Зимбилев и Никола Падарев. През 1880 постъпва на работа в железарския магазин на свой роднина в Сяр, където чиракува шест години. В 1886 разкрива собствен дюкян - праматарница, малък магазин за дреболии. През 1888 година магазинчето се превръща в първата българска книжарница в Сяр. Книжарницата е важно средище на българите от Серски санджак.

 
Ников на млади години

Още от 1894 година Ников е привлечен във ВМОРО. Постоянен член е на Серския окръжния комитет. През 1902 година революционната му дейност е разкрита от турските власти и той емигрира в Княжество България. По време на Илинденско-Преображенското въстание е касиер на Задграничното представителство. След амнистията от 1904 той се завръща в Сяр, продължава да поддържа българската си книжарница. През 1906 година срещу Ников се организират три опита за покушение, като третият е успешен.[3]

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Ников (19-и в третата колона).

Убит е заедно с племенника си Христо Ников от гръцкия терорист Атанас Хаджипантазиев на 17 октомври 1906 година в Сяр[4] или според гръцки източници на 19 август.[5][6] Съпругата му продължава да се занимава с пробългарска дейност, заради което е заплашвана от гръцките активисти в града.[7]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.67-69.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 228.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 327.
  5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 158. (на гръцки)
  6. Γενικό Επιτελείο Στρατού, Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα, Αθήνα 1979, σελ. 184
  7. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.54