Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец. За хайдутина вижте Георги Зимбилев (войвода).

Георги Иванов Зимбилев или Георги Даскала е изтъкнат български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония,[1][2] един от най-известните възрожденски учители в Неврокопско, Драмско, Мелнишко и Зъхненско.[3]

Георги Зимбилев
български просветен деец

Роден
1820 г.
Починал
март 1880 г. (60 г.)

БиографияРедактиране

Роден е в 1820 година в неврокопското село Либяхово, Неврокопско, тогава в Османската империя, в семейството на Иван Зимбилев Коджабашията - кмет на Либяхово.[4] Учи в Либяхово, а по-късно в училището към Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“, в който игумен е Теодосий Гологанов. След това завършва прогимназия в Сяр и става учител в Либяхово.[3]

Първоначално Зимбилев преподава на гръцки език. През 1851 година прави опити за създаване на новобългарско училище в Либяхово и е първият учител в Източна Македония, който започва борба за замяна на езика на преподаване и богослужение с български. През 1852 година заминава за Драмско и Серско, където също работи за налагане на българщината. Преподава гръцки език в Серския манастир.[5] Преподава в голямото село Просечен от 1851 до 1855 година, като е канен от много села. През учебната 1855 – 1856 година е учител в гръцкото село Кюпкьой.[3]

През 1856 – 1857 година Зимбилев се завръща като учител в Либяхово и започва да въвежда българския език в учебния процес, като работи за това предпазливо и методично.[6][3] В Либяхово Зимбилев за първи път въвежда изучаването на граматика, история, география, краснопис и аритметика.[7] Негови ученици там са Спас Прокопов[3] и Атанас Поппетров[7] – също бъдещи видни просветни дейци. В 1857 – 1861 година преподава също вече на български език в Гайтаниново, първоначално в къщата на Вълчо Сарафов, а по-късно е инициатор за събирането на пари и построяването на нова модерна училищна сграда.[7]

В 1860 година заради насаждането на българщината в Неврокопско е заплашван и в крайна сметка отвлечен от училището по поръка на гръцките духовни власти. След освобождаването си, приема новата покана от Просечен, и от есента на 1861 година започва да преподава там. В Просечен, въпреки огромната съпротива на гърцизма, също успява да създаде новобългарсок училище.[8] Подържа кореспонденция със Стефан Веркович, с когото се запознава, докато е учител в Серския манастир, и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали.[9] Под негово влияние през есента на 1861 година прави първото историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. Установява връзка със Сава Филаретов, който го насърчава в разпространението на българското образование в Неврокопско.[10] Поддържа връзка и с проветния деец Иван Балабанов, Теодосий Гологанов и архимандрит Исая Серски, с които обсъжда образователни проблеми.[8] Зимбилев разнася български вестници и книги. Зимбилев преподава в Просечен до 1868 година. В 1866 година просеченските български първенци му издават специално свидетелство, в което отбелязват най-голямото му старание за напредъка на учениците, както и за приличното му поведение като човек с честен и смирен характер.[8]

 
Синовете на Георги Зимбилев Михаил (прав)[11] и Иван (седнал)

В 1868 година постъпва като учител в голямото будно българско серско село Горно Броди по покана на хаджи Димко Хаджииванов и със съгласието на владиката Неофит Серски. В Броди Зимбилев заменя гръцкия език с български[12] по желание на самите първенци на селото.[13] В Броди даскал Георги Иванов обучава около 400 ученици.[12] При него усвояват обучението на български език и някои учители. Много от неговите възпитаници-учители, като Никола Падарев, Петър Сарафов, Иван Мандиев, Димитър Мандиев и други, също стават общественици и борци за църковно-национална независимост.[14]

През декември 1869 година участва в Народния събор в Гайтаниново, на който е решено да се въведе български език в обучението и да се отхвърли върховенството на Вселенската патриаршия.[15][16] Съвместно с хаджи Димко Хаджииванов през 1869 - 1870 година обхождат 140 села на Серската епархия и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Махзарите са подписани от всички селища без гръцкото градче Нигрита.[16]

В 1871 година Зимбилев напуска Броди и се връща в Либяхово и се жени за Евгения (Генка). В Либяхово продължава да превежда от гръцки на български неделни, празнични и други евангелия, молитви за водосвет, кръщение и венчания, слова за празнични дни. В продължение на няколко години събира и обработва демографски и фолклорни материали в Неврокопско, като специално внимание отделя на археологическите паметници.[16] Присъства учителския събор, на който на 6 август 1873 година е основано учителското дружество „Просвещение“.[17]

Заедно с брат си Атанас се занимава и с революционна дейност. Преследван от властите и патриаршиското духовенство след Априлското въстание от 1876 година Зимбилев е принуден три години да се крие.[18] На 20 май 1878 година от името на учителското дружество „Просвещение“, Зимбилев подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[19] В учебната 1879 - 1880 година е назначен за учител в българското училище във Фенер.[18][20]

Заболява от тиф и умира на 3 март 1880 година в руската болница в Цариград.[18][21]

Синът му Иван Зимбилев е български офицер, полковник.[22]

За Георги Зимбилев през 1891 година, изследователят на Източна Македония Георги Стрезов пише:

Даскал Георги е един от най-старите български учители. Той хвърлил първите семена не само в Неврокопско, но и в Серско и Драмско.[23]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Иван Зимбилев
Коджабашията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зимбилев
(1820 — 1880)
 
 
 
Атанас Зимбилев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Зимбилев
(1860 — 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Попов
(1884 — 1928)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръстю Попов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Попов
(р. 1935)
 


БележкиРедактиране

  1. Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, БАН, 1969. с. 21-22.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 356.
  3. а б в г д Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 11. Посетен на 20 март 2016.
  4. Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 8, 10. Посетен на 20 март 2016.
  5. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 22.
  6. Салгънджиевъ, Стефанъ К. Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда. Пловдивъ, Печатница „Трудъ” на П. Бѣловѣждовъ, 1906. с. 72. Посетен на 20 март 2016.
  7. а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 12. Посетен на 20 март 2016.
  8. а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 13. Посетен на 20 март 2016.
  9. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив, Търговска печатница, 1893. с. 156.
  10. Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането. София, Народна просвета, 1979. с. 193.
  11. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 25.
  12. а б Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 14. Посетен на 20 март 2016.
  13. Кънчов, Васил. Избрани произведения, том I. София, Наука и изкуство, 1970. с. 185. Посетен на 20 март 2016.
  14. Баждаровъ, Георги. Горно Броди. 1929. с. 34 - 35. Посетен на 20 март 2016.
  15. Кънчов, Васил. Избрани произведения, том I. София, Наука и изкуство, 1970. с. 217. Посетен на 20 март 2016.
  16. а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 15. Посетен на 20 март 2016.
  17. Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 16. Посетен на 20 март 2016.
  18. а б в Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 17. Посетен на 20 март 2016.
  19. Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Издателство на БАН, 1970. с. 654 - 659.
  20. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253.
  21. Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел ІХ, Табло ХХХІІ-112, София, 1931.
  22. Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник - М“, 2010. с. 18. Посетен на 20 март 2016.
  23. Ζ. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Срѣдецъ XXXVII и XXXVIII. 1891. с. 58-59. Посетен на 20 март 2016.