Менелай Петров Гелев (на гръцки: Μενέλαος Γκέλες, Менелаос Гелес или Μενέλαος Γκέλεφ, Менелаос Гелев) е български общественик и революционер, ръководител на българското население в Леринско през 1941 – 1944 година.[1]

Менелай Гелев
български общественик и революционер
Георги Каяфов, Коста Визовит от Воден, адвокат Сисов от Бер, Менелай Гелев при освобождението им на 12 май 1941 година от остров Хиос
Георги Каяфов, Коста Визовит от Воден, адвокат Сисов от Бер, Менелай Гелев при освобождението им на 12 май 1941 година от остров Хиос

Роден
Починал
1961 г. (57 г.)
Подпис Menelay Gelev signature.gif

БиографияРедактиране

Менелай Гелев е роден в 1904 година в леринското село Неред.[1] Завършва гимназия и право и става адвокат в град Лерин. През междувоенния период участва активно в обществения живот на града. Близък е до монархическата Народна партия, политически приятел с Филипос Драгумис. Издава периодични издания. Професионалният му интерес е свързан и с българите от Леринско, изселили се в България и Америка, поддържа връзки с МПО[2].

През 1930 година издава вестник „Македоникос Спинтирас“ (Македонска искра), чийто главен редактор е Атанас Пейков.

След поражението на Гърция през 1941-1944 година в условията на германско военно управление и гръцка цивилна администрация се изявява като ръководител на българското население в Леринско. Възприеман е от гръцки и английски източници като ръководител на македоно-българския комитет в Лерин. Застъпва се пред българските и немските власти за българското население в Леринско. Според някои сведения сътрудничи и със СНОФ и с други леви структури в района.

С изтеглянето на германските военни части през есента на 1944 година се насочва на север в посока Югославска Македония. Получава три смъртни присъди в Гърция и имуществото му е конфискувано веднага след края на войната. Между 1944-1957 година живее последователно в Битоля, Куманово и Велес, където преподава френски, докато не е арестуван и осъден на 2 години затвор в Белград за критика на управляващите по Македонския въпрос. С нов паспорт се завръща в Гърция, задържан е и е осъден от нов съд на 20 години затвор и изземане на част от имуществото му. Умира през 1961 година в затвора Еди куле, Солун.[1]

ИзточнициРедактиране

  • Μόδης, Γεώργιος. Ο Μακεδονικός Αγών και η νεώτερη μακεδονική ιστορία, Θεσσαλονίκη, 1967, 37.
  • Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων: Το Μακεδονικό Ζήτημα στήν κατεχόμενη Δυτική Μακεδονία (1941-1944). Θεσσαλονίκη, 1994, 170.
  • Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София, 1999, стр. 315, 542.
  • Велика Британија и Македонија. Документи. Том 3. Скопје, 1998, 72-73, 134-135.

БележкиРедактиране

  1. а б в Κωστόπουλος, Τάσος. Εθνικόφρων με σημαίες ευκαιρίας. // Efsyn, 28.09.2019. Посетен на 20 декември 2019 г.
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.309.