Атанас Попбуров
Атанас Алексов Попбуров (изписване до 1945 година: Атанасъ Алексовъ попъ Буровъ) е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Атанас Попбуров | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Роден е на 18 януари 1860 година в град Берово, тогава в Османската империя, както сам казва „от родители чисти българи“. Завършва IV отделение и работи като строител.[2] Включва се в националноосвободителните борби на българите в Македония още в 1893 година, когато е създадена ВМОРО. Първоначално е куриер, а по-късно е четник във върховистките чети на Софроний Стоянов и Тодор Саев. Участва в сраженията при Голак, Ново село, Готен.[1]
При избухването на Балканската война е в Кюстендил и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. Служи във 2-ра рота на Кюстендилската дружива,[2] 1-ва рота на 7-а кумановска дружина и участва в боевете при Шаркьой, Фере, Дедеагач, Султан тепе, Злетово и други, като при Дедеагач спасява живота на поручик Петър Стоичков, командир на 3-та рота на дружината.[1] Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[2]
След Първата световна война прави опит да се прибере в Берово, но е арестуван и бит от властите, което го принуждава да избяга отново в България. Прибира се в Берово след освобождението на града през април 1941 година.[3]
На 15 април 1943 година, като жител на Берово, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 53.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 54.