Софроний Стоянов

Софроний Стоянов Станчев Целенков или Цоленков с псевдоними Хаджи Асенов и Цобе[2] е български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Софроний Стоянов
български военен и революционер

Роден
Починал
Габрово, Османска империя

Етнос българи
Образование Национален военен университет
Военна служба
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (1892)
Звание поручик
Години 1889 – 1900 г.
Служил на  България
Род войски Българска войска
Войсково поделение 3-ти резервен полк,
14 македонски пехотен полк,
5 дунавски пехотен полк
Отличия Свети Станислав“ III степен (1896),[1]
Таково“ V степен (1897)[1]
Въоръжена борба
Кауза Автономия за Македония и Одринско
Подкрепял Върховен македоно-одрински комитет
Противник на Османската империя
Участник в Горноджумайско въстание (1902)
Илинденско-Преображенско въстание (1903)
Активна дейност 1900 – 1903 г.
Софроний Стоянов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Поручик Стоянов
 
Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Софроний Стоянов е роден на 8 октомври 1871 година в демирхисарското село Цер, което тогава в Османската империя.[3] В 1880 година заминава за Крайова, Румъния, където работи баща му. Учи в румънско училище. В 1884 година се установява в София, където завършва гимназия.[1] На 3 май 1889 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 2 август 1892 година и е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти резервен, 14 македонски и 5 дунавски пехотен полк на Българската войска. На 2 август 1895 година е произведен в чин поручик.[4]

На 11 март 1900 г. е уволнен от служба и се включва в редовете на Върховния комитет. С цел да проучи на място възможностите за намиране на оръжие е изпратен от Борис Сарафов в Румъния. През декември 1900 година отново Сарафов го изпраща в Солун, за да разузнае състоянието на ВМОРО.

В края на 1901 година Стоянов е определен за войвода на ВМОК в Малешевско и Горноджумайско. По време на противоборствата между Вътрешната организация и Върховния комитет, четата на Софроний Стоянов пленява за кратко Пейо Яворов. През март 1902 година се среща в Малешевско с Гоце Делчев, който се връща от отвъдвардарската си обиколка. Двамата имат принципен диспут за ролята на двете организации, в резултат на който според Яворов Стоянов се завръща в България.[5][6]

През септември 1902 година Стоянов участва в Горноджумайското въстание.[1] След въстанието е интерниран от българското правителство в провинцията, под натиска на Великите сили, заедно с Иван Цончев, Стефан Николов и мичман Тодор Саев.[7]

 
Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев.
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Стоянов (17-и в първата колона).

По време на Илинденско-Преображенско въстание е войвода на кичевска чета, част от отряда на Александър Протогеров, и участва в сражения с турски аскери, тогава негови четници са Борис Сугарев и Димитър Милев. Заедно с Протогеров правят опит да стигнат Охридско и Кичевско. На 28 април (16 април стар стил) 1903 са открити от турски войски в горноджумайското село Габрово[8], Софроний Стоянов загива, а останалите четници се прибират в България.[9]

Войводата на ВМОК поручик Димитър Думбалаков пише в спомените си за Софроний Стоянов:

Софроний Стоянов и Сугарев умряха юнашки на следующата година, не познавам по-благ, по-честен човек от Софроний Стоянов, винаги миролюбив, деликатен и вежлив към всекиго, притежаваше отлични качества и като водач на чета, тихо и полечка той вършеше работа, но винаги обмисляше добре и твърдо. И в най-големите минути на опасност обичаше шегите и се смееше, навярно и в най-големия разгар на боя той си е запазил тази особеност и умрял с усмивка блага и чиста на устата.[10]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 294.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99, 102.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 449-450.
  4. Руменин, Р., стр. 284
  5. Яворов, Пейо, Гоце Делчев, София, 1904, стр. 79.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 514.
  7. „I редовна сесия от 15.10.1902 г. - 31.03.1903 г., 12-о Народно събрание“, архив на оригинала от 14 септември 2003, https://web.archive.org/web/20030914033724/http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/12%20ons/12ons-1rs-z3.htm, посетен 14 септември 2003 
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.
  9. „Нова Зора“ - брой 30 - 29 юли 2008 г.
  10. Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Спомени. София, Синева, 2003. ISBN 954-9983-23-4. с. 102.

ИзточнициРедактиране