Атанас Теладур
Атанас Теладур е виден възрожденски дърворезбар и основател на резбарското течение в Самоковската художествена школа.[1] Атанас Теладур е ръководител на изработването на централния дърворезбован иконостас в съборната църква в Рилския манастир „Рождество Богородично“, смятан за връх в развитието на българската възрожденска дърворезба.[2][3]
| Атанас Теладур | |
| дърворезбар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеРоден е в град Солун. Занимава се с резбарство и позлата на дърво. Прякорът му Теладур идва от италианската дума за резбар intagliatore. Участва в Гръцкото въстание и в 1821 година е интерниран от османските власти в Самоков, където и се жени. В 1830 му е възложено да разшири иконостаса на митрополитската църква „Успение Богородично“ и към страничните кораби, което Атанас прави за три години.[1] Изработва и амвона на храма.[4]
Атанас Теладур се обгражда с помощници – Петър Дашин и Георги Дашин, както и Стойчо Фандъков.[4]
Атанас Теладур работи в Рилския манастир, където в 1839 година заедно със своите помощници братя Дашини и втората тайфа на Петър Гарката, Димитър Станишев и чирака им Антон Станишев изработват иконостаса в главната църква.[5] Дело на Атаас Теладур вероятно е и иконостасът във „Въведение Богородично“ в Горна Джумая,[6] както и резбата по иконостаса в „Успение Богородично“ в Либяхово.[7]
Бележки
редактиране- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 477.
- ↑ Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България, том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 4373.
- ↑ Българска академия на науките, „Българска енциклопедия“. Енциклопедия България, том 6. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 619.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 478.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 479.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 400.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 418.