Въведение Богородично (Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.
„Въведение Богородично“ е българска възрожденска църква в Благоевград (Горна Джумая), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Построена през 1844 година, църквата е обявена за паметник на културата[1][2] с национално значение.[3]
| „Въведение Богородично“ | |
 Църквата отвън | |
 Местоположение в Благоевград | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Благоевград |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Благоевградско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1844 година |
| Статут | действащ храм |
| „Въведение Богородично“ в Общомедия | |
История редактиране
Църквата е разположена в махалата „Вароша“. Изградена е в 1840 – 1844 година на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 година. Майсторите строители са Доне и Христо от малешевското село Смоймирово. В 1850 година на запад от храма е издигнато училище, което по-късно изгаря при пожар и на негово място в 1881 година е построено триетажно училище, което също не е запазено.[2][4]
В 1948 година в северозападната чупка на откритата галерия е погребан митрополит Борис Неврокопски, като надгробието е с гранитен саркофаг.[5] В двора на храма, от южната страна е погребан и митрополит Пимен Неврокопски.
Архитектура редактиране
В архитектурно отношение храмът е трикорабна псевдобазилика с притвор и полукръгла апсида на изток.[2] В 1882 година е пристроен открит притвор по северната стена. Над притвора в западната част на наоса има галерия женска църква.[6] Колоните на притвора са стъпили на висок цокъл и колонадата е продължена до камбанарията, като така огражда двора.[1] Арките следват разделенията на вътрешния обем.[6] В 1914 година е премахната югозападната чупка на притвора и пространството е включено във вътрешността, като там е поставен пангарът.[6] Покривът на сградата е четирискатен, като на западната фасада стрехата има кобилични криви.[7][6]
Зидарията на храма е от ломен камък с хоросан за спойка. Размерите във вътрешността са 12,5 m ширина, 23 m дължина (с апсидата), 8 m височина на централния кораб и по 6,4 m на страничните.[6]
Интериор редактиране
Трите кораба във вътрешността са разделени от шест двойки измазани дървени стълбове, разположени върху зидани квадратни бази, а арките над тях са със сложен профил. Покритието на храма е дървено, като над средния кораб имитира зидан масивен, полуцилиндричен свод. По оста на централния кораб има три слепи купола с изображения на Бог Саваот, Христос Вседържител с пояс от деветте ангелски чина и света Богородица Одигитрия с пояс с пророци. Поредица от дърворезбовани пана минава по дължината на свода. Таваните на страничните кораби са резбовани с розети, барокови композиции, птици и серафими.[6] В храма има стенописи на Божин Стаменитов.[8]
В интериора доминира богато резбованият иконостас, който е дело на майстори от Самоковската художествена школа, вероятно Атанас Теладур и Стойчо Фандъков, като се вземат предвид общите характеристики с иконостасите в „Успение Богородично“ в Самоков, в Рилския и в Лопушанския манастир и в църквите в Берковица.[6] Крайното северно поле на иконостаса е различно и е дело на майстори от Дебърската школа.[6][7] Дърворезбовани са и другите църковни мебели – владишкият трон, проскинитариите, певниците и амвона. Киворият над Светия престол е изнесен от храма в 1962 година. Резбата на тези мебели е по-малко пластична, по-опростена, дело на майстори с по-ниски умения в сравнение с тези, работили по иконостаса.[6]
Иконостасът е един от величествените по своите размери и по дърворезбената декорация. Той е триреден с размери 12,5 m ширина и 7 m височина. Изработен е вероятно между 1844 година и началото на 50-те години на XIX век.[2] Царските икони са от 1854 до 1856 година, според дарителските надписи на 5 от тях. Според стиловите им характеристики могат да се припишат на самоковските майстори Димитър Зограф – едни от последните му кавалетни творби, и сина му Никола Доспевски, все още под силното художествено влияние на баща си. Повечето празнични икони са дело на бански зографи – Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов, а другите на самоковски – Димитър Зограф и Никола Вальов. Апостолските икони от третия ред са дело на Симеон Молеров.[6] Живописта в медальоните на царските двери е на Димитър Молеров, а сцените върху медальоните в цокъла са на Михалко Голев.[5]
Големите икони „Символът на вярата“ и „Акатист Богородичен“ на първите колони до иконостаса са на Михалко Голев и датират от 60-те години на XIX век, „Възнесение на свети Илия с житийни сцени“ е на Димитър Сирлещов, а „Свети Атанасий“ – на Никола Доспевски.[5] Наследство от по-старата църква, върху която е издигнат храма, са иконите „Света Богородица“ и „Христос Вседържител“ от проскинитариите, „Свети Николай“ от северната ниша на храма, както и „Архангел Михаил вади душата на богатия“ и „Въведение Богородично“. Те са от 1812 година и са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Сборната икона от 1818 година е дело на Димитър Молеров.[5]
В 1882 година е изписан откритият трем, а през декември 1888 година завършва изписването и на храма. Автори на стенописите са банскалиите Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев.[5][7]
Вижте също редактиране
Литература редактиране
- Александрова, Елена. Ролята на църквата „Въведение Богородично“ за развитието на просветата в град Горна Джумая (Благоевград) през Възраждането. Списание „Македонски преглед“, 2015, кн. 2, стр. 79-90.
Бележки редактиране
- ↑ а б Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3874.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 399.
- ↑ Симеонов, Владимир. От 15 г. държавата се освобождава от паметниците на културата заради липса на пари или от нежелание да се харчи за тях, прехвърля топката на общините // Струма, 4 юни 2013. Архивиран от оригинала на 2016-08-15. Посетен на 13 юли 2016.
- ↑ Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 119-122.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 401.
- ↑ а б в г д е ж з и к Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 400.
- ↑ а б в Голяма енциклопедия България, том 10. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 3875.
- ↑ Да създаваш неща, които да те надживеят // Bulevard.bg, 30 март 2017. Посетен на 3 юни 2018.