Атанас Яранов (художник)

български художник
Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Яранов.

Атанас Димитров Яранов - Шаро е български художник, живописец.[1][2] Яранов е сред най-големите имена в българската пластична култура.[3]

Атанас Яранов
Роден
Починал
14 август 1988 г. (48 г.)
Националност България
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
УчителиГеорги Богданов
Направлениедекоративно-монументална живопис
НаградиНационална награда за живопис „Захари Зограф“ (1985)

Биография

редактиране

Атанас Яранов е роден на 13 юли 1940 година в София в семейството на кукушанина Димитър Яранов. В 1965 година завършва специалност „декоративно-монументална живопис“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София при професор Георги Богданов.[1]

Умира на 14 август 1988 година.[1]

Творчество

редактиране

Основни теми за Яранов са раждането и смъртта, скръбта и страданието, смирението и покаянието. В ранното си творчество отразява патриархалния бит и колективната общност, която дава опора на човека. В по-късното му творчество отношението на Яранов към темата се променя - ритуалните сцени на колективно-родовото съзнание са представяни като проекция в съвременността и имат екзистенциални измерения. Творчеството на Яранов е експресивно и има подчертано индивидуален стил, както и философски обобщения.[3]

Творби на Яранов са притежание на Националната художествена галерия в София и на много други музеи в страната.[1]

  • „Жени с коне“ (1971)
  • „Емиграция“ (1978)
  • „Оброк“ (1983)
  • „Балада“ (1986)
  • „Птиците“ (1986)

Автор е на мозайката „Театър“ в зала 2 на Националния дворец на културата. Прави множество самостоятелни изложби в България, Братислава, Варшава, Виена, Берлин.[1]

На Атанас Яранов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1878 — 1964)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1909 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1940 — 1988)
 
Христо Яранов
(1943 — 1997)
 
 
Минчо Яранов
(1946 — 2008)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1964 - 2024)
 
Ива Яранова
(р. 1975)
 

Източници

редактиране
  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4938.
  2. Яранова, Вяра. Ярановият род // Родознание (1-2). 2012. с. 217-235.
  3. а б Ущавалийски, Николай. Изложба „Фамилия Яранови“ // Бюлетин на СБХ (8). 2008. с. 31.