Атанас Яранов (икономист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Яранов.
Атанас Мицов Яранов е български учен, лингвист, преводач, писател, просветен деец, дипломат и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
| Атанас Яранов | |
|---|---|
| български учен и революционер | |
 Яранов като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година | |
| Роден | |
| Починал | 1964 г.
|
| Учил в | Софийски университет Самоковска духовна семинария |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Яранов |
| Деца | Димитър Яранов |
| Подпис |  |
| Атанас Яранов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Яранов е роден в 1878 година в Кукуш, в Османската империя, днес Килкис, в Гърция. Баща му Димитър Яранов е медникар (бакърджия) и е виден деец на българската църковна и просветна борба в Кукуш, един от водачите на българското униатско движение в града.
Атанас Яранов завършва Самоковската духовна семинария в 1897 година, а в 1902 завършва философия в Софийския университет. Започва работа като учител по история в Битолската българска гимназия. Яранов е член на окръжния комитет на ВМОРО в Битоля в 1902 – 1903 година. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание напуска Македония и през есента на 1903 година заминава учи юридически и държавни науки в Лайпциг и Женева, като се дипломира с докторат в 1908 година. Връща се в Македония и преподава в Солунската българска гимназия. В 1906 година е арестуван при Мацановата афера, но в 1907 година е освободен.[3] В Солун се жени за кукушанка. Пише във вестник „Вардар“ (1911 – 1912).[4] В 1912 година завършва икономика в Брюкселския свободен университет.[5]
От 22 април 1913 година Атанас Яранов е хоноруван лектор по френски език в Софийския университет. От 15 март 1914 до 5 април 1921 година е редовен лектор.[6]
Доброволец е в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война в 1912 - 1913 година. Зачислен е в Трета солунска дружина под командването на Димитър Думбалаков, но по настояване на полковник Петър Дървингов е прехвърлен в щаба на опълчението. След Междусъюзническата война бяга с кораб със семейството си в България. Назначен е за търговски консул в Стокхолм, Швеция в периода 1915 – 1918 година. След края на Първата световна война се връща в София и работи в Софийския университет като преподавател в катедра „Френска филология“. В 1920 година напуска след конфликт със земеделския просветен министър. През 1921 година влиза като съветник в Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Член-учредител е на Македонския научен институт.[7][8] Председател е на Кукушкото благотворително братство.[9]
В 1936 година е журналист и редактор на списание „Нова дума“, а в периода 1920 – 1923 година на списание „Седмичен икономически преглед“, „Куриер дьо Бюлгари“ и „Патри“. Директор е на „Еко дьо Бюлгари“. Атанас Яранов е автор на драматизирани поеми и пиеси, книги, учебници и речници по френски език.[6][2] В 1946 година получава награда за драмата си „Балдуин“ от френското издателство „Ларус“.[2]
Умира през 1964 година в София.[10][11]
Яранов е баща на географа Димитър Яранов и дядо на художника Атанас Яранов.
Научни публикацииРедактиране
- „Как се раждат, живеят и мрат езиците“ (1911)
- Учебник по политическа икономия (1915)
- La Bulgarie èconomique (1919)
- „Стопанска Турция в днешните ѝ предели“ (1924)
- „Тютюновата култура, индустрия и търговия в Турция“ (1925)
- „„Днешна и утрешна България“ (1928)
- „Какви превозни средства трябват на България“ (1934)
- Стопанската политика на България (от 1878 до 1928 година), София 1934, 392 с.
- Ръководство по френски език (1921)
- „Живот и смърт на езиците“ (1929)
- Илюстрован френско-български речник (1914, 1928, 1939)
РодословиеРедактиране
| Димитър Яранов | |||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Яранов (1878 — 1964) | |||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Яранов (1909 — 1962) | |||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Яранов (1940 — 1988) | Христо Яранов (1943 — 1997) | Минчо Яранов (1946 — 2008) | |||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Яранов (р. 1965) | Ива Яранова (р. 1975) | ||||||||||||||||||||||||||||
Външни препраткиРедактиране
- „Почакайте още една година“, статия от Атанас Яранов публикувана във в-к „Вардар“, год. I, бр. 15, София, 24 януари 1912 г.
- "Днешна и утрешна България", София, 1928 година
- "Стопанската политика на България (от 1878 до 1928 година)", София, 1934 година
- "Солун като стопанско средище", публикувано в "Сборник Солун", София, 1934 година
- Данни за Атанас Яранов от варненската преса
Вижте същоРедактиране
- Атанас Яранов - секретар на Община Варна през 1921 г.[12][13]
БележкиРедактиране
- ↑ Яранова, Вяра. Ярановият род. // Родознание (1-2). 2012. с. 217-235.
- ↑ а б в Ущавалийски, Николай. Изложба „Фамилия Яранови“. // Бюлетин на СБХ (8). 2008. с. 30.
- ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
- ↑ Светкавица - дигитално копие / 04/02/1912, No. 90, стр.2
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
- ↑ а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 692 – 693.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.102, 150.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 197.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 551.
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие / 07/08/1921, брой.8, стр.2
- ↑ Земледелец - дигитално копие / 26/11/1922, No. 58, стр. 2