Атанас Яранов (икономист)

български икономист, просветен деец и революционер
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Яранов.

Атанас Мицов Яранов е български учен, лингвист, преводач, писател, просветен деец, дипломат и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Атанас Яранов
български учен и революционер
Яранов като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година
Яранов като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година

Роден
Починал
1964 г. (85 г.)

Учил в Софийски университет
Самоковска духовна семинария
Научна дейност
Област Икономика
Работил в Софийски университет
Семейство
Баща Димитър Яранов
Деца Димитър Яранов
Подпис Signature of Atanas Yaranov.svg
Атанас Яранов в Общомедия
Ярановъ, Атанасъ. Рѣчникъ за галицизми, неологизми и фамилиярни френски изрази. Солунъ, Печатница на Йорданъ Ярцевъ и сие, 1910.

БиографияРедактиране

Яранов е роден в 1878 година в Кукуш, в Османската империя, днес Килкис, в Гърция. Баща му Димитър Яранов е медникар (бакърджия) и е виден деец на българската църковна и просветна борба в Кукуш, един от водачите на българското униатско движение в града.

Атанас Яранов завършва Самоковската духовна семинария в 1897 година, а в 1902 завършва философия в Софийския университет. Започва работа като учител по история в Битолската българска гимназия. Яранов е член на окръжния комитет на ВМОРО в Битоля в 1902 – 1903 година. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание напуска Македония и през есента на 1903 година заминава учи юридически и държавни науки в Лайпциг и Женева, като се дипломира с докторат в 1908 година. Връща се в Македония и преподава в Солунската българска гимназия. В 1906 година е арестуван при Мацановата афера, но в 1907 година е освободен.[3] В Солун се жени за кукушанка. Пише във вестник „Вардар“ (1911 – 1912). В 1912 година завършва икономика в Брюкселския свободен университет.[4]

От 22 април 1913 година Атанас Яранов е хоноруван лектор по френски език в Софийския университет. От 15 март 1914 до 5 април 1921 година е редовен лектор.[5]

Доброволец е в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война в 1912 - 1913 година. Зачислен е в Трета солунска дружина под командването на Димитър Думбалаков, но по настояване на полковник Петър Дървингов е прехвърлен в щаба на опълчението. След Междусъюзническата война бяга с кораб със семейството си в България. Назначен е за търговски консул в Стокхолм, Швеция в периода 1915 – 1918 година. След края на Първата световна война се връща в София и работи в Софийския университет като преподавател в катедра „Френска филология“. В 1920 година напуска след конфликт със земеделския просветен министър. През 1921 година влиза като съветник в Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Член-учредител е на Македонския научен институт.[6][7] Председател е на Кукушкото благотворително братство.[8]

В 1936 година е журналист и редактор на списание „Нова дума“, а в периода 1920 – 1923 година на списание „Седмичен икономически преглед“, „Куриер дьо Бюлгари“ и „Патри“. Директор е на „Еко дьо Бюлгари“. Атанас Яранов е автор на драматизирани поеми и пиеси, книги, учебници и речници по френски език.[5][2] В 1946 година получава награда за драмата си „Балдуин“ от френското издателство „Ларус“.[2]

Умира през 1964 година в София.[9][10]

Яранов е баща на географа Димитър Яранов и дядо на художника Атанас Яранов.

Научни публикацииРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1878 — 1964)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1909 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1940 — 1988)
 
Христо Яранов
(1943 — 1997)
 
 
Минчо Яранов
(1946 — 2008)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(р. 1965)
 
Ива Яранова
(р. 1975)
 


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Яранова, Вяра. Ярановият род. // Родознание (1-2). 2012. с. 217-235.
  2. а б в Ущавалийски, Николай. Изложба „Фамилия Яранови“. // Бюлетин на СБХ (8). 2008. с. 30.
  3. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  5. а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 692 – 693.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.102, 150.
  7. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 197.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 551.