Отваря главното меню

Атанас Яранов (икономист)

български икономист, просветен деец и революционер
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Яранов.

Атанас Димитров Яранов е български учен, просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Атанас Яранов
български учен и революционер
Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров

Роден
Починал
1964 г. (85 г.)

Образование Софийски университет
Самоковска духовна семинария
Научна дейност
Област Икономика
Образование Самоковска духовна семинария
Софийски университет
Семейство
Баща Димитър Яранов
Деца Димитър Яранов
Подпис Signature of Atanas Yaranov.svg
Ярановъ, Атанасъ. Рѣчникъ за галицизми, неологизми и фамилиярни френски изрази. Солунъ, Печатница на Йорданъ Ярцевъ и сие, 1910.

БиографияРедактиране

Яранов е роден в 1878 година в Кукуш, в Османската империя, днес Килкис, в Гърция. Баща му Димитър Яранов е медникар (бакърджия) и е виден деец на българската църковна и просветна борба в Кукуш, един от водачите на българското униатско движение в града.

Атанас Яранов завършва Самоковската духовна семинария в 1897 година, а в 1902 завършва философия в Софийския университет. Започва работа като учител по история в Битолската българска гимназия. Яранов е член на окръжния комитет на ВМОРО в Битоля в 1902 – 1903 година. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание напуска Македония и през есента на 1903 година заминава учи юридически и държавни науки в Лайпциг и Женева, като се дипломира с докторат в 1908 година. Връща се в Македония и преподава в Солунската българска гимназия. В 1906 година е арестуван при Мацановата афера, но в 1907 година е освободен.[1] В Солун се жени за кукушанка. Пише във вестник „Вардар“ (1911 – 1912). В 1912 година завършва икономика в Брюксел.[2]

От 22 април 1913 г. Атанас Яранов е хоноруван лектор по френски език в Софийския университет. От 15 март 1914 до 5 април 1921 г. е редовен лектор.[3]

Доброволец е в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война. Зачислен е в Трета солунска дружина под командването на Димитър Думбалаков, но по настояване на полковник Петър Дървингов е прехвърлен в щаба на опълчението. След Междусъюзническата война бяга с кораб със семейството си в България. Назначен е за търговски консул в Стокхолм, Швеция в периода 1915 – 1918 година. След края на Първата световна война се връща в София и работи в Софийския университет като преподавател в катедра Френска филология. В 1920 година напуска след конфликт със земеделския просветен министър. През 1921 година влиза като съветник в Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4][5]

В 1936 година е журналист и редактор на списание „Нова дума“, а в периода 1920 – 1923 на списание „Седмичен икономически преглед“, La Courrier de Bulgarie и La Patrie. Директор е на L'Echo de Bulgarie. Атанас Яранов е автор на драми, книги, учебници и речници по френски език.[3]

Умира през 1964 година в София.[6]

Яранов е баща на географа Димитър Яранов и дядо на художника Атанас Яранов.

Научни публикацииРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1878 — 1964)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1909 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1940 — 1988)
 
Христо Яранов
(19430 — 1997)
 
 
Минчо Яранов
(1946 — 2008)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(р. 1965)
 
 
 
Ива Яранова
(р. 1975)
 


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  3. а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 692 – 693.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.102, 150.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 197.