Мойрите са богини на съдбата в древногръцката митология. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници – на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта (Нощта). Мойрите предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три:

  • Клото (от гр. предачка) е най-младата мойра. Тя преде нишката на човешкия живот. Изобразяват я с вретено в ръка.
  • Лахесис (Лахезис) е средната по възраст сестра. Тя превежда нишката на съдбата през всички превратности в живота. Изобразявана е със свитък в ръка.
  • Атропос е най-старата мойра. Тя отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna) носи нейното име.[1]
Мойри
древногръцки богини на съдбата
1885 г.
Семейство
БащаКронос
Мойри в Общомедия

Когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Те не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, до новороденото трябва да се оставят дарове – вино, три хляба и пари. Ако на сутринта даровете ги няма, значи мойрите са ги приели и детето ще има дълъг и щастлив живот.

На мойрите от древногръцката митология съответстват парките в римската митология.

За античното мислене съдбата е върховна сила, която поддържа реда в света. Без този ред светът би се върнал в първоначалния хаос. Решенията на съдбата може да не са разбираеми за смъртните хора, но винаги са израз на висша мъдрост. Затова единственото подобаващо отношение е благоговейното приемане на отреденото от съдбата. Силата на съдбата е толкова голяма, че определя участта не само на смъртните хора, но и на безсмъртните богове.

Мойрите при раждането на Ахил (мозайка от „Вилата на Тезей“, V век, Археологически парк Пафос[2])

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

  1. Майкъл Джордан. Енциклопедия на боговете. София, Горекс Прес, 1998.
  2. CONSERVATION WORKS AT THE HOUSES OF DIONYSOS AND AION AT THE ARCHAEOLOGICAL SITE OF KATO PAFOS. //