Ахматово

селище в България

Ахматово е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.

Ахматово
Общи данни
Население 272 души[1] (15 юни 2020 г.)
17,8 души/km²
Землище 13.017 km²
Надм. височина 189 m
Пощ. код 4128
Тел. код 03108
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 847
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Ахматово се намира в Горно Тракийската низина То е свързано с град Пловдив чрез първокласен път Е80 – 28 км и отклонение от село Поповица – 3 км. То е част от община Садово.

Разположено е живописно под пясъчните хълмове Ямача, поради което преди 1944 г. е наричано „Малко Чепеларе“.

ИсторияРедактиране

В пясъчната кариера край селото са намерени зъби от праисторическото животно „Хиперион“, които са на възраст около 10 милиона години. Хиперионът е било животно, подобно на коня, но вместо копита е имало лапи (Лит.: вестник „Седмичен труд“ от 19 декември 2000 г., стр. 4).

В землището на селото има открито праисторическо селище.

За пръв път името на Ахматово, под наименованието „Ахмед Обасъ“ от нахията Филибе (Пловдив) се среща в подробния регистър на акънджиите от 1472 г.[2]. Фактът, че Ахматово категорично е съществувало през ХV в., а и обстоятелството, че населението му, описано в регистъра, е изцяло турско-мюсюлманско, предполага, от своя страна, че възникването му е станало в периода 1365 – 1390 г. и е било резултат от настаняването на турски заселници от Мала Азия, преселени в земите на днешната Пловдивска Тракия от султаните-завоеватели на България – Мурад I (1362 – 1389) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402).

Името на селото се споменава и в съкратения иджмал-регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г. Там четем следното:

Кааза Филибе, нахия Конуш ... село Ахмедобасъ (Ахматово) – 4,5 къщи“. В действителност къщите на селото са били 5, но 1 от тях е била оглавявана от неженен непълнолетен младеж и по османския данъчен закон се е брояла за половина къща, като се е облагала наполовина с данъци [3].

В подробния муфассал регистър на данъка „авариз“ за Пловдивско от 1695 г., четем:

Кааза Филибе, нахия Конуш ... село Ахмедобасъ (Ахматово). Къщи мюсюлмани – 10. Войници от раята мюсюлмани – 8 (души). Чифлици мюсюлмани – 2“. [4].

По предание селото се разраства през 1779 г. За името му има 2 версии. Първата е, че то е кръстено на името на турския чифликчия и негов фактически владетел Ахмат бей, а втората, че е наименувано на името на руския офицер Ахматев, участвал в Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Има предположение, че е наречено на руската поетеса от български произход Анна Ахматова.

Преди 1944 г. е известно с производството на ориз.

Обществени институцииРедактиране

В селото има конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[5]

Православна черква „Св. Пророк Илия“.

ЛичностиРедактиране

  • Петър Георгиев Гайдаджиев (1883 – 1923) – виден деец на БЗНС от Пловдивско, основател на повечето земеделски дружби в региона, земеделски кмет, убит след падането на законното правителство на Александър Стамболийски.
  • Запрян Георгиев Гайдаджиев, чин: редник, набор: 1898, част: 39-и пехотен полк, 10-а рота, убит на 5 юли 1913 г. край с. Драгобраща, околия Кочанска, погребан в с. Драгобраща. Виж ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 32.
  • Христо Томов Гайдаджиев, чин: редник, набор: 1909, част: 21-ви пехотен полк, 14-а рота, убит на 21 юни 1913 г. край с. Криволак, околия Щипска, погребан в с. Криволак. Виж ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 70.
  • д-р Петър Величков (р. 1954) – журналист, литературен историк, изследовател на творчеството на писателката Яна Язова.
  • Ангел Ников (1882 г., Ахматово – 1956 г., село Поповица) – търговец и предприемач.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. НБКМ-БИА, ОО – ОАК 94/73, л. 61а – справка на сътрудника на Ориенталския отдел на НБКМ – Стоян Шиваров. Копие от справката – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско
  3. Лит.: Istanbul – Arsiv Genel Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3398, s. 4 – 15 (с описите на селата в Пловдивско, сред които е и Ахматово
  4. Лит.: Istanbul – Arsiv Genel Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3604, s.114 – 136) с описите на селата от нахия Конуш, сред които е и Ахматово
  5. www.sesc-bg.org