Криволак

селище в Република Македония

Крѝволак (на македонска литературна норма: Криволак) е село в Северна Македония, в Община Неготино.

Криволак
Криволак
— село —
Поглед към Криволак
Поглед към Криволак
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5272° с. ш. 22.1208° и. д.
Криволак
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Неготино
Географска област Тиквеш
Надм. височина 100 m
Население 1021 души (2002)
Пощенски код 1440, 1441
Криволак в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Тиквеш на около 3 км северно от общинския център Неготино. Западно от селото преминава река Вардар. Селото разполага с богато землище, но изключително благоприетно за развитието му се отразява стратегисческото разположение на шосейната и железопътна връзка на Скопие и Северна Македония със Северна Гърция и Солун. Благоприятсва развитието и близостта до градските центрове на Тиквешията – Неготино и Кавадарци.

ИсторияРедактиране

 
Джамията в Криволак през Първата световна война
 
Църквата „Възнесетие Господне“ („Свети Спас“), осветена в 2006 г.

В XIX век Криволак е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Криволакъ има 725 жители, всички българи, от които 75 християни и 650 мохамедани.[1] Криволак влиза в българската военна история. През 1913 и 1915 година тук се водят две големи битки с българско участие.

През Междусъюзническата война през 1913 година при Криволак български части се сражават със сръбски войски в кръвопролитно тридневно сражение. В резултат на сраженията в Криволак са погребани 645 български военнослужещи.[2] След войната Криволак остава в Сърбия.

След намесата на България в Първата световна война през 1915 година край Криволак отново се развива кърваво сражение между настъпващите български части и окупиралите района френски части, дошли от Солун. В спечеленото от българите сражение на 6 ноември 1915 година загива войводата Христо Чернопеев.

След края на войната сръбската власт е възстановена. В Криволак се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3]

Селището влиза в състава на Кралство Югославия чак до пролетта на 1941 година. В този период има значителни етнически промени. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Криволак (Krivolak) като българо-мохамеданско (помашко).[4] До 1928 година една част от помаците се изселват в Турция.

В 2000 година е изградена църквата „Възнесение Христово“, осветена в 2006 година.[5]

В околностите на Криволак се намира един от полигоните на Армията на Северна Македония, където се провеждат международни военни учения.

ЛичностиРедактиране

Починали в Криволак
  •   Алекси Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[6]
  •   Асен Попов Илиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
  •   Асен Ташев Георгиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
  •   Богдан Петров Петров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[9]
  •   Богдан Христов Миндизов (Мендизов), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]
  •   Боян Гусев Стратиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
  •   Владимир Бонев Гюров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]
  •   Владимир Г. Близнаков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]
  •   Владимир Пеев Пеев, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[14]
  •   Георги Атанасов Златаров (Златарев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
  •   Георги Георгиев Ефтимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  •   Георги Иванов Бисерински, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
  •   Георги Иванов Сердарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]
  •   Георги Костов Попгеоргиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  •   Димитър Гегов Ангелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[20]
  •   Димитър Кръстев Митрушев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[21]
  •   Димитър Малинов Гьошев (Гошев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Димитър Пинджуров (? – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Жак Конортов Якимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
  •   Живко Василев Крапчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
  •   Иван Златев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[25]
  •   Иван Стойнов Карагьозов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]
  •   Илия Ангелов Цирункаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[27]
  •   Илия Костов Комитов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[28]
  •   Милош Димитров Станишев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[29]
  •   Никола Андреев Андреев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[30]
  •   Никола Благов Бечев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[31]
  •   Никола Илиев Стефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[32]
  •   Никола Стоичков Папагонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[33]
  •   Никола Т. Манафов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[34]
  •   Никола Тотев Тотев (Никола Патев), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[35]
  •   Николай Кръстанов Харалампиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[36]
  •   Петко Илионов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[37]
  •   Петър Стоянов, български революционер от Купа, деец на ВМОРО, убит при Криволак[38]
  •   Радослав Преславски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[39]
  •   Рашко Николов Николов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[40]
  •   Славе Димитров Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[41]
  •   Славейко Наумов Стрезов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[42]
  •   Спас Георгиев (Петров) Проданов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[43]
  •   Станислав Д. Доспевски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[43]
  •   Стоян Тилков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[44]
  •   Тодор Иванов Кюлюмов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[45]
  •   Христо Загорски, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[46]
  •   Христо Костов Костов (Ваклиев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[47]
  •   Христо Чернопеев (1868 – 1915), български военен деец и революционер, струмишки окръжен войвода на ВМОРО
  •   Янко Филипов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[48]

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  2. ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 42.
  3. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 22
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 1
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 155, л. 8
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 50; а.е. 310, л. 5
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 5
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 60
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 10
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 16
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 15
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 14
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 62
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 14
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 37
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 19
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 53
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 45
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 35
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 54
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 46
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 39
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 42
  32. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 50
  33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 23; а.е. 319, л. 50
  34. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 89
  35. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 90, 75
  36. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 8
  37. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 64
  38. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0
  39. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 10
  40. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 25
  41. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 68
  42. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 66
  43. а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 66
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 165
  45. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 70
  46. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 32
  47. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 79
  48. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 46