Отваря главното меню

Криволак

селище в Република Македония

Крѝволак (на македонска литературна норма: Криволак) е село в Северна Македония, в Община Неготино.

Криволак
Криволак
— село —
Поглед към Криволак
Поглед към Криволак
North Macedonia relief location map.jpg
41.5272° с. ш. 22.1208° и. д.
Криволак
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Неготино
Географска област Тиквеш
Надм. височина 100 m
Население 1021 души (2002)
Пощенски код 1440
Криволак в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Тиквеш на около 3 км северно от общинския център Неготино. Западно от селото преминава река Вардар. Селото разполага с богато землище, но изключително благоприетно за развитието му се отразява стратегисческото разположение на шосейната и железопътна връзка на Скопие и Северна Македония със Северна Гърция и Солун. Благоприятсва развитието и близостта до градските центрове на Тиквешията – Неготино и Кавадарци.

ИсторияРедактиране

 
Джамията в Криволак през Първата световна война
 
Църквата „Възнесетие Господне“ („Свети Спас“), осветена в 2006 г.

В XIX век Криволак е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Криволакъ има 725 жители, всички българи, от които 75 християни и 650 мохамедани.[1] Криволак влиза в българската военна история. През 1913 и 1915 година тук се водят две големи битки с българско участие.

През Междусъюзническата война през 1913 година при Криволак български части се сражават със сръбски войски в кръвопролитно тридневно сражение. След войната Криволак остава в Сърбия.

След намесата на България в Първата световна война през 1915 година край Криволак отново се развива кърваво сражение между настъпващите български части и окупиралите района френски части, дошли от Солун. В спечеленото от българите сражение на 6 ноември 1915 година загива войводата Христо Чернопеев.

След края на войната сръбската власт е възстановена. В Криволак се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[2]

Селището влиза в състава на Кралство Югославия чак до пролетта на 1941 година. В този период има значителни етнически промени. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Криволак (Krivolak) като българо-мохамеданско (помашко).[3] До 1928 година една част от помаците се изселват в Турция.

В 2000 година е изградена църквата „Възнесение Христово“, осветена в 2006 година.[4]

В околностите на Криволак се намира един от полигоните на Армията на Северна Македония, където се провеждат международни военни учения.

ЛичностиРедактиране

Починали в Криволак
  •   Алекси Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[5]
  •   Асен Попов Илиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[6]
  •   Асен Ташев Георгиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
  •   Богдан Петров Петров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[8]
  •   Богдан Христов Миндизов (Мендизов), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[9]
  •   Боян Гусев Стратиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[10]
  •   Владимир Бонев Гюров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[11]
  •   Владимир Г. Близнаков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[12]
  •   Владимир Пеев Пеев, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[13]
  •   Георги Атанасов Златаров (Златарев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
  •   Георги Георгиев Ефтимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
  •   Георги Иванов Бисерински, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  •   Георги Иванов Сердарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
  •   Георги Костов Попгеоргиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]
  •   Димитър Гегов Ангелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[19]
  •   Димитър Кръстев Митрушев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[20]
  •   Димитър Малинов Гьошев (Гошев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
  •   Димитър Пинджуров (? – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Жак Конортов Якимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Живко Василев Крапчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
  •   Иван Златев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[24]
  •   Иван Стойнов Карагьозов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[25]
  •   Илия Ангелов Цирункаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]
  •   Илия Костов Комитов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[27]
  •   Милош Димитров Станишев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[28]
  •   Никола Андреев Андреев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[29]
  •   Никола Благов Бечев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[30]
  •   Никола Илиев Стефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[31]
  •   Никола Стоичков Папагонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[32]
  •   Никола Т. Манафов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[33]
  •   Никола Тотев Тотев (Никола Патев), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[34]
  •   Николай Кръстанов Харалампиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[35]
  •   Петко Илионов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[36]
  •   Петър Стоянов, български революционер от Купа, деец на ВМОРО, убит при Криволак[37]
  •   Радослав Преславски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[38]
  •   Рашко Николов Николов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[39]
  •   Славе Димитров Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[40]
  •   Славейко Наумов Стрезов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[41]
  •   Спас Георгиев (Петров) Проданов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[42]
  •   Станислав Д. Доспевски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[43]
  •   Стоян Тилков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[44]
  •   Тодор Иванов Кюлюмов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[45]
  •   Христо Загорски, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[46]
  •   Христо Костов Костов (Ваклиев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[47]
  •   Христо Чернопеев (1868 – 1915), български военен деец и революционер, струмишки окръжен войвода на ВМОРО
  •   Янко Филипов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[48]

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  2. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
  3. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  4. Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 22
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 1
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 155, л. 8
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 50; а.е. 310, л. 5
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 5
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 60
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 10
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 16
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 15
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 14
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 62
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 14
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 37
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 19
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 53
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 45
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 35
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 54
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 46
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 39
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 42
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 50
  32. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 23; а.е. 319, л. 50
  33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 89
  34. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 90, 75
  35. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 8
  36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 64
  37. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
  38. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 10
  39. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 25
  40. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 68
  41. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 66
  42. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 66
  43. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 66
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 165
  45. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 70
  46. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 32
  47. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 79
  48. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 46


Населени места в Община Неготино  
Неготино | Брусник | Вешие | Войшанци | Горни Дисан | Джидимирци | Долни Дисан | Дуброво | Каланево | Криволак | Курия | Липа | Пепелище | Пещерница | Тимяник | Тремник | Цървени брегове | Шеоба | Яношево

Исторически села: Вардар чифлик | Кара Синанли | Кара Ходжали | Кукуричани | Мужанци | Хаджи-Юсуфли | Чешмедере