Уикипедия

Бабенберги

Бабенбергите (на немски: Babenberger) са австрийски благороднически род от маркграфове и херцози. Името им идва от Бамберг в днешна Горна Франкония в Бавария. Те управляват от 976 до измирането им 1246 г. – преди възхода на Дом Хабсбурги – като маркграфове и херцози в Австрия[1], херцози на Швабия (1012 – 1038), херцози на Бавария (1139 – 1141, 1143 – 1156) и херцози Щирия (1192 – 1246).[2]

Родословно дърво на Бабенбергите
Герб на австрийските Бабенберги (1450 – 1480)

Историческа справка

редактиране

Родоначалник на аристократичната фамилия е Хайнрих (†886), маркграф на Източната марка (Marchia orientalis) във Франкония. Той има дъщеря Хедвига, омъжена за Ото I Свети, херцог на Саксония. По-малкият от синовете му, Хайнрих, маркграф на Нордау, взема за съпруга Баба, сестра на германския крал Хайнрих I Птицелов. Той построява замъка Бабенберг, дал името на фамилията. По-големият брат на Хайнрих фон Нордау, Адалберт (†906), продължава рода. Негов син е граф Адалберг фон Бабенберг (†954), а внук – Леополд I. През 976 г. германският император Ото II поверява на Леополд I управлението на Източната марка (Marchia orientalis, Остмарк/Остаричи), превърнала се в родово владение на Бабенгерг. Графът (от 976 г. маркграф) води активна завоевателна политика, чийто най-значителен резултат е присъединяването на отнетата от унгарците Виена и превръщането ѝ в столица на Източната марка. Леополд I за Рихарда (Рикса) и е наследен последователно от синовете си Хайнрих I Силния (994 – 1018), умрял без брак и Албрехт (1018 – 1055), съпруг на принцеса Гизела Швабска. При наследниците на Албрехт, маркграф Ернст (1055 – 1075) и сина му Леополд II Красивия (1075 – 1095), Австрия е принудена да води продължителни войни срещу своите съседи чехите. Той сключва брак с местната аристократка Ида.[3]

Значението на княжеството нараства по времето на Леополд III (1095 – 1136), син и наследник на Леополд II. Той укрепва връзките си с императорския двор, като взема за съпруга Агнес, дъщеря на германския император Хайнрих IV. Леополд III е наречен Благочестиви заради начина си на живот и покровителството си спрямо църквата. Канонизиран е през 1484 г. Леополд III има 17 деца, по-известните от които са: дъщери – Агнес, сключила брак с полския княз Владислав II Изгнаник; Гертруда, омъжена за чешкия крал Владислав II Пшемислович; Юдит, съпруга на маркиз Гулиелмо IV ди Монферато. Баща е и на петима синове. Двама от тях, най-малкият Ото (†1158) и Конрад II (†1164), са епископи съответно във Фрайнлинг и Пасау. Вторият, Албрехт (1107 – 1137), сключва брак с Аделаида, дъщеря на полския крал Болеслав II Щедри, а след смъртта ѝ – с Хедвиа, дъщеря на унгарския принц Алмош Арпад. Третият син, Хайнрих II Язомиргот е женен за Гертруда, дъщеря на германския император Лотар III и е баща на херцог Хайнрих (1158 – 1223), съпруг на Рихенца, дъщеря на Владислав II, крал на Полша. Първородният, Леополд IV (1136 – 1141), се ползва с благоразположението на император Конрад III, който е роден от първия брак на майка му Агнес с швабския херцог Фридрих II фон Хохенщауфен. През 1139 г. маркграфът получава от своя полубрат, императора, властта над херцогство Бавария, конфискувано от Хайнрих Горди.[3]

Леополд IV умира без наследници от съпругата си Мария, дъщеря на чешкия княз Собеслав I. След неговата смърт Бавария и Австрия преминават под властта на по-малкия му брат Хайнрих II Язомиргот (1141 – 1177), втори син на Леополд III. През 1156 г. е принуден да върне Бавария на предишните ѝ владетели, а в замяна на това е провъзгласен от императора за пръв потомствен херцог на Австрия. Неговата първа съпруга Теодора произхожда от Византия. Дъщеря е на севастократор Андроник и е внучка на император Йоан II Комнин. След смъртта ѝ се жени се жени за Рикса, дъщеря на чешкия крал Владислав II Пшемислович. Наследен е от сина си Леополд V (1177 – 1194), когото жени за Илона (Елена), дъщеря на унгарския крал Геза II Арпад, а в замяна на това дава дъщеря си Анна за съпруга на нейния брат, крал Ищван III Арпад. Новият владетел увеличава земите си с присъединяването на херцогство Щирия. Участник в Третия кръстоносен поход в Палестина, той влиза в конфликт с един от предводителите му, английския крал Ричард I Плантадженет. Когато на връщане от изток Ричард I Лъвското сърце преминава през Австрия, той е пленен от херцога и е предаден на германския император, за да бъде освободен срещу голям откуп. Леополд V оставя за свой наследник по-големия си син, Фридрих I (1194 – 1198), който няма потомство.[3]

След смъртта на Фридрих I за владетел на Австрия е провъзгласен по-малкият му брат Леополд VI (1198 – 1230). Един от най-влиятелните германски князе, той е провъзгласен от император Фридрих II фон Хохенщауфен, живеещ предимно в Италия, за викарий наместник на империята. Владетел и рицар, Леополд VI посещава Палестина, участва в кръстоносните походи срещу еретиците албигойци в Южна Франция и срещу маврите в Испания. От съпругата си, дъщеря на император Фридрих II, чието име не ни е известно и Теодора, дъщеря на византийския василевс Исак II Ангел, херцогът има двама синове и две дъщери: Маргарита, сключила брак с Хайнрих VII, размирния първороден син на император Фридрих II, а след като овдовява – с чешкия крал Отокар II; Констанция, омъжена за маркграф Хайнрих III фон Майсен. По-големият от синовете на Леополд VI, Фридрих II (1230 – 1246), наследява баща си. При него отношенията с император Фридрих II се влошават сериозно, след като херцогът подкрепя първородния имперски син Хайнрих VII в неуспешния бунт срещу баща му. Прогонен от владенията си Фридрих II се помирява през 1246 г. с императора и си връща правата върху Австрия. Загива по време на поход срещу Унгария, без да остави деца от трите си брака. По-малкият му брат, рано починалият Хайнрих (†1228), има само една дъщеря, Гертруда, омъжена за чешкия принц Вацлав Моравски, а след смъртта му – за маркграф Херман VI фон Баден. Фридрих II и Хайнрих са последните представители на фамилията Бабенберг. След като родът прекратява съществуването си, Австрия преминава под властта на Хабсбургите.[3]

Маркграфове и херцози на Австрия (976 – 1246)

редактиране
  • 976 – 994 – Леополд I (ок. 940 – 10.7.994), маркграф, син на Албрехт
  • 994 – 1018 – Хайнрих I Силния (965 – 23.6.1018), маркграф, син на предходния
  • 1018 – 1055 – Албрехт (ок. 985 – 26.5.1055), маркграф, син на Леополд I
  • 1055 – 1075 – Ернст (1027 – 9.6.1075), маркграф, син на предходния
  • 1075 – 1095 – Леополд II Красивия (1050 – 12.10.1095), маркграф, син на предходния
  • 1095 – 1136 – Леополд III Благочестивия (1073 – 15.11.1136), маркграф, син на предходния
  • 1136 – 1141 – Леополд IV (ок. 1108 – 18.10.1141), маркграф, син на предходния, херцог на Бавария (Леополд, 1139 – 1141)
  • 1141 – 1177 – Хайнрих II Язомиргот (1107 – 13.1.1177)(1141 – 1177), маркграф, от 1156 херцог на Австрия, син на Леополд III, херцог на Бавария (Хайнрих XI, 1143 – 1156)
  • 1177 – 1194 – Леополд V (1157 – 31.12.1194), херцог, син на предходния, херцог на Щирия (1192 – 1194)
  • 1194 – 1198 – Фридрих I (ок. 1175 – 16.4.1198), херцог, син на предходния
  • 1198 – 1230 – Леополд VI (15.10.1176 – 28.7.1230), херцог, херцог на Щирия (1194 – 1230)
  • 1230 – 1246 – Фридрих II (25.4.1211 – 15.6.1246), херцог, херцог на Щирия (1230 – 1246)

Херцози на Бавария (1139 – 1141, 1143 – 1156)

редактиране
  • 1139 – 1141 – Леополд (ок. 1108 – 18.10.1141), син на Леополд III (маркграф на Австрия), маркраф на Австрия, (Леополд IV, 1136 – 1141)
  • 1143 – 1177 – Хайнрих XI (1107 – 13.1.1177)(1141 – 1177), син на Леополд III (маркграф на Австрия), маркграф на Австрия (Хайнрих II, 1141 – 1156), херцог на Австрия (Хайнрих II, 1156 – 1177)

Херцози на Швабия (1012 – 1038))

редактиране

Херцози на Щирия (1192 – 1246)

редактиране
  • 1192 – 1194 – Леополд V (1157 – 31.12.1194), син на Хайнрих II Язомиргот (херцог на Австрия), херцог на Австрия (1177 – 1194)
  • 1194 – 1230 – Леополд VI (15.10.1176 – 28.7.1230), син на предходния, херцог на Австрия (1198 – 1230)
  • 1230 – 1246 – Фридрих II (25.4.1211 – 15.6.1246), син на предходния, херцог на Австрия (1230 – 1246)

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране
  • Heinrich Appelt: Privilegium minus. Das staufische Kaisertum und die Babenberger in Österreich. Böhlau, Wien 2007, ISBN 3-205-77477-9.
  • Hans Constantin Faußner, Zur Frühzeit der Babenberger in Bayern und Herkunft der Wittelsbacher. Jan Thorbecke Verlag, Stuttgart (1998). ISBN 3-7995-2413-4.
  • Karl Lechner: Die Babenberger. Markgrafen und Herzoge von Österreich 976 – 1246. Böhlau, Wien 1996, ISBN 3-205-98569-9.
  • Karl Lechner: Babenberger. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 478 – 480
  • Hubert Hinterschweiger: Die Babenberger sind an allem schuld. Aus Urwäldern schufen sie Österreich. Amalthea, Wien 2006, ISBN 3-85002-550-0.

Източници

редактиране
  1. ↑ Babanberger, ältere, Genealogie-Mittelalter
  2. ↑ The Babenbergs, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ а б в г Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 35 – 37.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бабенберги&oldid=12314575“.