Баво
Баво (на немски: Bavo; на нидерландски: Sint Bavo, Sint Baaf, Bavon, Allowin, Allowinus, Bavonius, Baaf, † ок. 655) е Светия от 7 век в части на Нидерландия и във Фландрия, особено почитан в Гент. Чества се от римокатолическата и православната църква на 1/14 октомври.
| Баво | |
| Светия от 7 век | |
 Свети Баво, картина от Гертген тот Синт Янс, последната четвърт на 15 век | |
| Роден |
589 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 654 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Канонизация | |
| Празник | 1 октомври |
| Семейство | |
| Баща | Пипин Ланденски |
| Майка | Ита |
| Братя/сестри | Гертруда от Нивел Бега Гримоалд Стари |
| Баво в Общомедия | |
Той е роден в Белгия и първоначално се казва Аловин (Allowin), граф от Хаспенгау в Белгия. Според легендата той е най-възрастният син на Пипин Ланденски (580 – 640), франкски майордом на Австразия и на съпругата му Ита от Нивел (592 – 652).
Той се жени за дъщерята на граф Адилио и има с нея дъщеря Аделтраут (Аделтрудис), която става по-късно абтиса в манастир Малбодиум. След смъртта на съпругата му Баво подарява своите неща на бедните и влиза в манастира в Гент, където умира през 655 г.
Източници редактиране
- Ekkart Sauser: Bavo. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 17, Bautz, Herzberg 2000, ISBN 3-88309-080-8, Sp. 56 – 57.
- Vita Bavonis confessoris Gandavensis. In: Bruno Krusch (Hrsg.): Scriptores rerum Merovingicarum 4: Passiones vitaeque sanctorum aevi Merovingici (II). Hannover 1902, S. 527 – 545 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine.)
- Vita S. Bavonis. In: Poetae Latini medii aevi 5,1.2: Die Ottonenzeit Teil 1/2. Herausgegeben von Karl Strecker unter Mitarbeit von Norbert Fickermann. Leipzig 1937, S. 226 – 248 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine.)
- Alberdingk Thijm: Bavo. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 183.