Гертруда от Нивел

Гертруда от Нивел (на немски: Gertrud von Nivelles, Gertraud, Gertraudt, Gertrude, Geretrudis) е абатеса на манастира Нивел в Белгия. Тя е Светия и покровителка на Ланден. Чества се на 17 март.

Гертруда от Нивел
GetrudNivelles.jpg
Гертруда от Нивел, картина от ок. 1530
Родена
Починала

Религия Католическа църква
Семейство
Род Пипиниди[1]
Баща Пипин Ланденски[2]
Майка Ита[1]
Братя/сестри Гримоалд Стари[1]
Бега[1]
Баво
Гертруда от Нивел в Общомедия

Гертруда е дъщеря на Пипин Ланденски (580 – 640), франкски майордом (хаузмайер) на Австразия и съпругата му Ита от Нивел (592 – 652), която подарява през 640 г. манастира Андена в Белгия.

Тя е по-малка сестра на св. Баво, Света Бега и майордом Гримоалд Стари.

На 14 години тя влиза в основания от нейната майка манастир в Нивел. През средата на 7 век Гертруда основава бенедиктинското абатство в Карлбург в Долна Франкония, който се грижи особено за бедните, болните и сакатите.[3] След смъртта на майка ѝ Гертруда ръководи като абатеса от 652 г. до смъртта си абатството в Нивел.

ЛитератураРедактиране

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Gertrud von Nivelles. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 232 – 233
  • Die heilige Gertraudt. In: Der Stralauer Fischzug. Sagen, Geschichten und Bräuche aus dem alten Berlin. Verlag Neues Leben Berlin 1987, ISBN 3-355-00326-3; S. 119/120
  • McNamara, Jo Ann and John E. Halbord with E. Gordon Whatley. Sainted Women of the Dark Ages. Durham, N.C.: Duke University Press, 1992
  • Peyroux, Catherine. „Gertrude's Furor: Reading Anger in an Early Medieval Saint's Life.“ In Anger's Past: The Social Uses of an Emotion in the Middle Ages. Barbara H. Rosenwein, ed. Ithaca, N.Y.: Cornell University Press, 1998, 36 – 55
  • M.J.H. Madou, Gertrude de Nivelle (sainte), Dictionnaire d'histoire et de géographie ecclésiastiques, vol. XX. (Gatianensis – Giry), Paris, Librairie Letouzey et Ané,‎ 1984 ISBN 2-7063-0157-0, col. 1065 – 8
  • Pierre Riché, Les Carolingiens, une famille qui fit l'Europe, Paris, Hachette, coll. „Pluriel“,‎ 1983 (réimpr. 1997), 490 p. ISBN 2-01-278851-3, p. 31 – 3.
  • Christian Settipani, Les Ancêtres de Charlemagne, Paris,‎ 1989, 170 p. ISBN 2-906483-28-1

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г fmg.ac, Посетен на 42434 г..
  2. fmg.ac, Посетен на 2434 г..
  3. Als Karlburg noch Königshof war, mainpost.de