Балада е повествователна поема с фантастичен сюжет, често на фолклорна или митологична основа.[1] Обикновено е съставена от кратки, редуващи се четристишия и прости повтарящи се рими, често придружавани от припев.

Ако е базирана на политическа или религиозна тема, баладата може да е химн.

Балади от балканския фолклорРедактиране

Баладите на Балканския полуостров са започнали да се разпространяват в древни времена, когато хората още са вярвали в митични същества, затова е митичен и мотивът им.

Героите в баладите са поставени в необикновена случка с труден избор и трагични последици. В името на клетвата, някой от тях бива възпрепятстван от хармонията си.

Широко разпространен по тези места е мотивът за „Вградена невяста“, срещащ се в някои български, сръбски, румънски и гръцки балади. В него се разказва за постройка, която през деня се гради, а нощем се руши. За да отстрани този проблем, някой от работниците вгражда във въпросната постройка живо същество, най-често неговата невяста (младата му жена), но не по негова воля. Такъв пример е българската балада „Троица братя град градяха“. Тогава хората са вярвали, че всяка сграда им неин „дух-пазител“. Друго произведение от този вид е „Изворът на белоногата“ от Петко Славейков.

Първите баладиРедактиране

Първите балади били напечатани само от едната страна на евтина хартия и били разпространявани по английските улици през 16 век. Те често били злободневни, хумористични или подривни; легендите за Робин Худ и шегите на Пък били разпространени по този начин.

Нови балади били писани за актуални събития като пожари, раждането на чудовищни животни и така нататък. Сатиристичните и роялистките балади допринесли за политическата пропаганда от 17 век.

Томас Пърси, Робърт Харли, Франсис Джеймс Чайлд, сър Уолтър Скот и Джеймс Хог са ранни колекционери и издатели на балади. Публикацията на Пърси „Литературно наследство от древните поеми“ и колекции на Харли като „Балади от Багфорд“ спомагат много за началното изучаване на баладите.

Литературни баладиРедактиране

Литературни балади са тези, които са създадени и написани по тържествен повод. Те стават известни с конотациите си към фолклорната автентичност и добиват широка популярност по времето на Романтизма, в края на 18 век. Литературните балади също могат да бъдат придружавани от музика, като например „Горски цар“ на Шуберт и „Затворникът“ на Гьоте. В романтичната опера използването на балада може да се използва за подчертаване или контрапункт на театралния момент. Балади могат да се открият в оперите „Летящия холандец“ на Вагнер и „Отело“ на Верди.

Баладична операРедактиране

Баладичната опера е типично английска форма. Пример за такава е „Операта на просяка“ на Джон Гей, която е вдъхновила кабаретните опери от 20 век на Бертолт Брехт и Курт Вейл. Баладните строфи обикновено са редуващи се ямб тетраметър и ямб пентаметър, въпреки че това не е задължително.

Популярна песенРедактиране

През 20 век „балада“ приема значението на популярна песен с романтичен или сантиментален характер.

БележкиРедактиране