Балкански театър (Първа световна война)

Балканския театър на военни действия е един от театрите, на които се водят бойни действия през Първата световна война, обхващащ Балканския полуостров. Те продължават от самото начало на конфликта на 28 юли 1914 г. до 4 ноември 1918 г., когато Австро-Унгария сключва примирие. За този дълъг период от време на Балканския полуостров се сражават от страната на Антантата сръбски, черногорски, британски, френски, италиански, руски, румънски и гръцки войски, а от страна на Централните сили австро-унгарски, български, германски и турски войски.

Балкански театър
Първа световна война
Българско военно подразделение атакува противникови позиции
Информация
Периодот 28 юли 1914 до 4 ноември 1918 г.
МястоБалкански полуостров
РезултатПобеда на Антанта, абдикация на цар Фердинанд I, разпадане на Австро-Унгария, Ньойски договор, Трианонски договор
Страни в конфликта
Централни сили:
Австро-Унгария
България
Германия
Османска империя
Антанта:
Сърбия
Черна гора
Франция
Великобритания
Италия Италия
Руска империя
Румъния
Гърция
Командири и лидери
Конрад фон Хьотцендорф
Оскар Потиорек
Ерцхерцог Ойген
Херман Кьовес
Стефан Саркотич
Никола Жеков
Константин Жостов
Климент Бояджиев
Георги Тодоров
Стефан Тошев
Иван Луков
Димитър Гешов
Стефан Нерезов
Сава Савов
Владимир Вазов
Христо Бурмов
Ерих фон Фалкенхайн
Август фон Макензен
Макс фон Галвиц
Ото фон Белов
Арнолд фон Винклер
Куно фон Щойбен
Фридрих фон Шолц
Абдул Керим паша
Александър I Караджорджевич
Радомир Путник
Живоин Мишич
Степа Степанович
Петър Бойович
Павле Юришич-Штурм
Никола I
Янко Вукотич
Морис Сарай
Луи Франше д'Еспере
Пол Анри
Брайьн Махоун
Джордж Милн
Хенри Уилсън
Италия Карло Петити ди Ротеро
Италия Ернесто Момбели
Панайотис Данглис
Емануил Зимвракакис
Сили
1914:
462 000[1]
1915:
616 680[2]
1918:
877 392[3][nb 1]
1914:
420 597[4][5]
1915:
340 000[6]
Жертви и загуби
Австро-Унгария:
28 276 убити
122 122 ранени
76 690 пленени и изчезнали
46 716 заболели
Общо: 273 804[7][nb 2]
България[8][nb 3]:
87 500 убити
152 390 ранени
24 352 пленени и изчезнали
Общо: 264 242
Сърбия:[9]
45 000 – 127 500[10] убити
133 148 ранени
152 958 пленени и изчезнали
Общо: 331 196 – 413 606
Франция:
20 000[11] – 50 000[12] убити
Великобритания:[13]
9784 убити
17 008 ранени
2674 пленени и изчезнали
Общо: 29 446
Италия Италия[11][nb 4]:
2841 убити
5353 ранени
10 000 други[14]
Общо: 18 194
Гърция:[9]
5000 убити
21 000 ранени
1000 пленени и изчезнали
Общо: 27 000
Балкански театър в Общомедия

Бойните действия между двата враждуващи блока протичат в няколко големи свързани по между си кампании: Сръбската кампания от 1914 г. до 1915 г.; боевете на Солунския фронт от 1916 г. до 1918 г. и Румънската кампания от 1916 г. до 1917 г. Така войната обхваща голяма част от Балканския полуостров, включително цялата територия на Сърбия, Черна гора и Албания, както и част от територията на Румъния, Гърция и България.

На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и още в същия ден подлага Белград на тежка артилерийска бомбардировка, отбелязвайки по този начин началото на военните действия на Балканите и на Първата световна война като цяло. Две седмици по-късно Двойната монархия започва първото си настъпление в неприятелска територия, но офанзивата и скоро претърпява поражение в битката при Цер и войските са изхвърлени от Сърбия. От септември до декември се провежда и втора мащабна операция на австро-унгарската армия, която завършва с още по-голямо поражение.[15] Сръбската армия от своя страна също е изтощена от ожесточените боеве, поради което към края на 1914 г. военните действия на Балканския фронт добиват позиционен характер.

През 1915 г. развитието на войната на всички фронтове и намесата на Италия водят до изпъкване значението на все още неангажираните балкански страни. От тях първа загърбва своя неутралитет България, която сключва през септември няколко съюзни конвенции и спогодби с Централните сили. Това позволява на германското и австро-унгарското върховно командване да организират нова голяма стратегическа офанзива срещу Сърбия целяща окончателния ѝ разгром и отваряне на сухоземните пътища с България и Османската империя. През октомври събраните за целта армии нахлуват в Сърбия и бързо постигат решителни успехи като за по-малко от три месеца окупират цялата територия на кралството, а българската армия осуетява опита на настанилите се в Солун англо-френски сили да предотвратят разгрома на съюзничката си.[15] Въпреки това сръбската армия успява да избегне унищожението и се евакуира на остров Корфу, а на българската армия е наредено да спре и да се окопае на гръцката граница.

Българските военни действия през Първата световна война.

В началото на 1916 г. Австро-Унгария окупира Черна гора и по-голямата част от Албания, където австрийците са посрещнати от италиански войски и скоро се установява фронтова линия. По същото време съвзелите се от отстъплението си англо-френските сили се възползват от пасивността на българската армия и през пролетта също заемат позиции по гръцката граници, образувайки по този начин нов балкански фронт наричан Солунски, Македонски или Южен фронт.

През август на страната на Антанта във войната се намесва Румъния, което разширява зоната на военни действия на Балканите създавайки за България нов Северен фронт в Добруджа. С цел да подпомогнат румънската армия съюзниците подсилени с реорганизираната сръбска армия, както и с италиански и руски части осъществяват голямо есенно настъпление на Македонския фронт. Въпреки това румънската армия претърпява пълно поражение от обединените сили на Четворния съюз, които до началото на 1917 г. окупират Добруджа и цяла Влахия, включително столицата Букурещ.

След интензивните военни действия през втората половина на 1916 г. на Балканския театър настъпва относително затишие, в което окончателно се установява позиционната война. През пролетта съюзниците започват ново голямо настъпление срещу българските войски в Македония, но то е бързо отблъснато и преустановено. След този неуспех съюзниците се съсредоточават върху осигуряването на тила си като принуждават гръцкия крал Константин да абдикира, което води до официалното включване във войната на Гърция.[15] Подсигурени по този начин от към гърба си и значително усилени войските на Антанта успяват през септември 1918 г. да постигнат решителен пробив в българската отбрана при Добро поле, който води до подписване на примирие между България и Антантата на 29 септември 1918 г.

Сключеното примирие оставя в извънрено тежко положение войските на бившите български съюзници като липсата на пехота е особено осезаема.[16] Тежкото положение принуждава тези части непрекъснато да отстъпват, въпреки пристигането в края на септември и началото на октомври на германски и австро-унгарски подкрепления. Между 25 октомври и 1 ноември войските на Централните сили се прехвърлят на север от реките Сава и Дунав, а на 4 ноември Австро-Унгария сключва примирие с Антантата.[17] Това слага край на бойните действия на Балканите.

Бележки редактиране

  1. Österreich-Ungarns letzter Krieg – Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1930. – Vol. 1. стр. 759. Означен е броят на всички служили на Балканския театър до средата на декември 1914 г.
  2. Крапчански. „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.“ стр. 112
  3. Нойков. „Защо не победихме“ стр. 25
  4. Serbian army, August 1914 // vojska.net. Посетен на 29 януари 2022.
  5. Thomas & Babac. „Armies in the Balkans 1914 – 1918“ стр.12
  6. Österreich-Ungarns letzter Krieg – Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1932. – Vol. 3 стр. 356
  7. Österreich-Ungarns letzter Krieg – Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1930. – Vol. 1, стр. 759
  8. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920(стр.357) По данни на българското Военно министерство.
  9. а б STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920(стр. 353)
  10. Source List and Detailed Death Tolls for the Primary Megadeaths of the Twentieth Century
  11. а б Villari. The Macedonian campaign стр.272
  12. The Eastern Front: 1915 – 1919
  13. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920(стр.291 и стр. 344)
  14. L'Armata Italiana in Macedonia 1916 – 1918 // Архивиран от оригинала на 2011-08-20. Посетен на 2012-01-16.
  15. а б в Николай Корсун (1939): Балканский фронт мировой войны 1914 – 1918 г.
  16. Дитерихъ. Сражения отъ Свътовната война. Томъ 11. стр. 139
  17. Дитерихъ. Сражения отъ Свътовната война. Томъ 11. стр. 164 – 167
  • Според Крапчански (стр.114) към 1 септември 1918 г. българската армия има числен състав 855 175 души, но в книгата „Урокът от Добро поле“ на Д. Азманов (стр. 12) също се посочва обща численост от 878 000 души.
  • 273 804 са загубите понесени от австро-унгарската армия до февруари 1915 г. Към тях трябва да се прибавят още около 18 000 военни жертви понесени по време на операциите за окончателното разбиване на Сърбия през есента на 1915 г., както и неизвестен брой загуби претърпени в борбата срещу италианците в Албания и при последните боеве на Балканите след българското примирие през 1918 г.
  • Броят на убитите се разпределя по следния начин: 48 917 убити в бой; 13 198 загинали от рани; 888 убити случайно при инциденти; 24 497 загинали от болест. По признание на българските власти данните за загубите вследствие на заболяване и лишения по време на отстъплението на армията през септември 1918 г. не са пълни. Броят на пленените и изчезналите се разпределя по следния начин: 13 729 изчезнали и 10 623 пленени (но само до 31 декември 1917 г.).
  • Загуби само на Солунския фронт без тези претърпени от италианските войски в Албания.

Източници редактиране

  • В. Крапчански. „Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г.“. Военно издателство, София; 1961 г.
  • Стефан Нойков. „Защо не победихме“. Печатница на армейския военно издателски фонд, София; 1922 г.
  • Александъръ Ганчевъ. „Войнитъ презъ Третото Българско Царство“. Родна мисълъ.
  • Генералъ-лейтенантъ отъ запаса Дитерихъ. „Сражения отъ Свътовната война. Томъ 11. Краятъ на Свътовната война на Македонския фронтъ“. Военно-исторически сборникъ, кн. 3 и 4; 1927 г.
  • ((ru)) Николай Корсун (1939): Балканский фронт мировой войны 1914 – 1918 г. Воениздат НКО СССР.
  • ((en)) Spencer Tucker (2005): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1-85109-879-8
  • ((en)) The War Office (1922). STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914 – 1920 ISBN 978-1-84734-681-0
  • ((de)) Österreich-Ungarns letzter Krieg – Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1930. – Vol. 1.
  • ((en)) Villari, Luigi. The Macedonian campaign. T.F. Unwin ltd, 1922.