Трианонски договор

Трианонският договор (на френски: Traité de Trianon, на унгарски: Trianoni békeszerződés) е мирното споразумение от 1920 г., което официално слага край на Първата световна война[1] между повечето държави от Антантата и Кралство Унгария. Договорът регулира статута на независима унгарска държава и определя нейните граници. Той оставя Унгария без излаз на море, обхващаща 93 073 км2, едва 28% от 325 411-те кв2, които съставляват предвоенното Кралство Унгария (унгарската част от Австро-Унгария). Населението става 7,6 милиона, само 36% от населението от 20,9 милиона на бившата държава. Земите, които общо биват разпределени между съседните държави (и всяка от тях поотделно), имат мнозинство от не-унгарци, но 31% от унгарците (3,3 милиона[2]) остават извън пределите на Унгария след подписването на договора.[3][4][5] Пет от десетте най-големи градове от предвоенното кралство остават в други държави. Договорът ограничава армията на Унгария до 35 000 офицери и мъже, а австро-унгарският флот престава да съществува.

Трианонски договор
Signature de la Paix avec la Hongrie, en tête Benárd Ágost hongrois(passant devant un piquet d'honneur à Versailles).jpg
Агощ Бенард и Алфред Драше-Лазар при пристигането си във Версай, 4 юни 1920 г.
Информация
Подписване 4 юни 1920 г.
Място Версай, Франция
Предшестван Първата световна война
Подписан между

Унгария Унгария

Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Италия Италия
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Flag of Japan.svg Япония

Трианонски договор в Общомедия
Карта на териториите, отнети от Австро-Унгария с Мирния договор от Трианон.

Основните бенефициери на териториалното разделение на предвоенното Кралство Унгария са Кралство Румъния, Чехословашката република, Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно Югославия) и Първата австрийска република. Един от основните елементи на договора е доктрината „самоопределение на народите“ и е опит да се даде на не-унгарците техни собствени национални държави.[6] Но, с изключение на върналата си населеният с преобладаващо немско население Бургенланд Австрия, останалите държави анексират и обширни територии с унгарско мнозинство, разоположени в непосредствена близост и като пряко продължение на границите на следвоенната унгарска държава.[7] Освен това предвоенното Кралство Унгария е образувало най - еднородната географска единица в тогавашна Европа, чиито земи са били неразривно стопански, културно, обществено, политически и духовно свързани, [8] заради което унгарските политици предлагат федерализация на държавата в предвоенните й граници, превръщайки я в "Швейцария на Централна Европа", за да се опитат да избегнат разкъсването. Унгарската делегация подписва договора с протест на 4 юни 1920 г. в палата Гранд Трианон във Версай, Франция. Договорът е регистриран в Договора за лигата на нациите на 24 август 1921 г.[9]

Съвременните граници на Унгария са същите като тези, определени в Трианонския договор, с някои незначителни изменения до 1924 г. по отношение на унгарско-австрийската граница и с изключението на три села, които биват прехвърлени на Чехословакия през 1947 г.[10][11]

Главната причина за безмилостното разкъсване на Унгария е чешката, румънската и Великосръбската шовинистична противоунгарски пропагандни кампании, обвиняващи унгарският министър председател граф Ищван Тиса, че бил "организирал" Сараевският атентат заради стремежа на Франц Фердинанд към превръщане на Австро-Унгария в многонародностна федерация в ущърб на унитарната унгарска част от империята, а на Коронният съвет от 8 юли 1914 години "подбудил" император Франц Йосиф да обяви война на Сърбия, и Унгария така е "предизвикала" Първата световна война,[12] докато в действителност граф Тиса се е противопоставял на подготвяното нападение срещу Сърбия и се съгласява едва след като в Русия е обявена мобилизация, а руското правителство отхвърля "всякакви призиви към умереност", но дори и тогава той се съгласява при условие Австро-Унгария да изпрати до останалите Велики сили дипломатическа нота, съобщаваща, че при победа Сърбия няма да бъде лишавана от каквато и да е част от територията й - но имперското външно министерство не изпраща нотата му.[13] Нерядко анексиите на унгарските територии са се осъществявали чрез измами - Чехословакия придобива чисто унгарският район на Каса, поставяйки като "неутрални" комисари, които да проверят достоверността на унгарските твърдения за етническия състав на района, двама чехи, наскоро получили американско гражданство. [14]

Клаузи в Мирния договор от ТрианонРедактиране

ПоследициРедактиране

Мирният договор от Трианон откъсва около 3,3 милиона унгарци от родината-майка; половината от тях остават да живеят в граничните райони (предимно в южна Словакия), а останалите са разселени във вътрешността на съседните на Унгария държави – най-вече в северната част на Трансилвания в Румъния и във Войводина (Северна Сърбия). От друга страна, част от придадените територии са заселени от неунгарци.

Унгарският народ е потресен и шокиран от клаузите на Мирния договор от Трианон, които откъсват от страната региони, принадлежали на кралство Унгария от 11 век. Девизът на тогавашните унгарци е „Не! Не! Никога!“ (Nem! Nem! Soha!) и „Всичко обратно!“ (Mindent vissza!). В цяла Унгария са изграждани Трианонски паметници и кръстове - практика, продължаваща до ден днешен. До сключването на Виенското споразумение през 1938 г., знамената в цяла Унгария се издигат в знак на траур само на половината на пилона. Едва след това започват да ги издигат на две-трети. През тридесетте години на двадесети век унгарските ученици са започвали учебните занятия с молитва, в която се е призовавало за ревизия на договора и възстановяване на Велика Унгария „(Вярвам в един Бог, вярвам в една империя, вярвам в безкрайната Божия справедливост, вярвам във възраждането на Унгария!)“. През 2010 правителството на Виктор Орбан обявява годишнината на подписването на диктата 4 юни за възпоменателен "Ден на националното единство". В Унгария често има партии, които залагат в програмите си ревизия на границите.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. The United States ended the war with the U.S.–Hungarian Peace Treaty (1921)
  2. Richard C. Frucht (31 December 2004). Eastern Europe: An Introduction to the People, Lands, and Culture. ABC-CLIO. p. 360. ISBN 978-1-57607-800-6.
  3. "Trianon, Treaty of". The Columbia Encyclopedia. 2009.
  4. Macartney, C. A. (1937). Hungary and her successors: The Treaty of Trianon and Its Consequences 1919 – 1937. Oxford University Press.
  5. Bernstein, Richard (9 August 2003). "East on the Danube: Hungary's Tragic Century". The New York Times.
  6. Martin P. van den Heuvel,Jan Geert Siccama: "Its+main+element,+based+upon+the+doctrine+of+%27the+self-determination+of+peoples%27,+was+an+attempt+to+give+all+the+non-Hungarian+ethnic+groups+their+own+national+states."&hl=hu&sa=X&ei=AX2wUd6bKsvP4QSB24CACA&redir_esc=y#v=onepage&q="Its%20main%20element%2C%20based%20upon%20the%20doctrine%20of%20'the%20self-determination%20of%20peoples'%2C%20was%20an%20attempt%20to%20give%20all%20the%20non-Hungarian%20ethnic%20groups%20their%20own%20national%20states."&f=false he Disintegration of Yugoslavia"Its+main+element,+based+upon+the+doctrine+of+%27the+self-determination+of+peoples%27,+was+an+attempt+to+give+all+the+non-Hungarian+ethnic+groups+their+own+national+states."&hl=hu&sa=X&ei=AX2wUd6bKsvP4QSB24CACA&redir_esc=y#v=onepage&q="Its%20main%20element%2C%20based%20upon%20the%20doctrine%20of%20'the%20self-determination%20of%20peoples'%2C%20was%20an%20attempt%20to%20give%20all%20the%20non-Hungarian%20ethnic%20groups%20their%20own%20national%20states."&f=false Yearbook of European Studies, 1992
  7. Анри Пози "Войната се завръща", ИК "Колибри", София ,2010, стр. 284, 285
  8. Анри Пози "Войната се завръща", ИК "Колибри", София ,2010, стр. 282, 283
  9. League of Nations Treaty Series, vol. 6, p. 188.
  10. Botlik, József (June 2008). "AZ ŐRVIDÉKI (BURGENLANDI) MAGYARSÁG SORSA". vasiszemle.hu. VASI SZEMLE.
  11. adatbank.sk
  12. Анри Пози "Войната се завръща", ИК "Колибри", София ,2010, стр. 270 - 272
  13. Анри Пози "Войната се завръща", ИК "Колибри", София ,2010, стр. 286 - 289
  14. Анри Пози "Войната се завръща", ИК "Колибри", София ,2010, стр. 305 - 306

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Treaty of Trianon“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​