Бартоломеус Кевенхюлер

имперски граф (1539-1613)

Бартоломеус Кевенхюлер (на немски: Bartholomäus (Bartlmä) Khevenhüller; * 22 август 1539, Филах; † 16 август 1613, Шпитал на Драва) от род Кевенхюлер, е фрайхер на Ландскрон (до Филах) и Вернберг в Каринтия, издигнат на имперски граф Кевенхюлер цу Франкенбург в Горна Австрия на 19 юли 1593 г., дипломат, губернатор на Каринтия.

Бартоломеус Кевенхюлер
имперски граф на Франкенбург, дипломат, губернатор на Каринтия
Роден
1539 г.
Починал
1613 г. (74 г.)
Герб
Семейство
БащаКристоф Кевенхюлер-Айхелберг
ДецаФранц Кристоф фон Кевенхюлер
Йохан Кевенхюлер
Бартоломеус Кевенхюлер в Общомедия
 
Останки от замък Ландскрон

Той е вторият син на фрайхер Кристоф Кевенхюлер-Айхелберг (1503 – 1557), ландес-хауптман на Каринтия, и първата му съпруга богатата наследничка Елизабет Мансдорфер (1519 -1541), дъщеря на търговеца от Шпитал Ханс Мансдорфер и Урсула фон Росег.[1] Баща му се жени втори път на 1 юни 1545 г. в „Ст. Файт“ в Каринтия за Анна Мария фон Велц († 1564). Брат му Ханс фон Кевенхюлер-Франкенбург (1538 – 1606) е фрайхер на Айхелбург в Каринтия, от 1593 г. имперски граф на Франкенбург, императорски пратеник и посланик в испанския двор. Полубрат му Мориц Кристоф Кевенхюлер (1549 – 1596) е господар на Патерниан и Зомерег, женен на 4 март 1576 г. в Грац за графиня Сибила фон Монфор († 1609), дъщеря на граф Якоб I фон Монфор-Пфанберг († 1572) и Катарина Фугер фон Кирхберг (1532 – 1585).

 
Дворец Вернберг

Баща му Кристоф Кевенхюлер купува през 1542 г. замъка Ландскрон (до Филах).

Бартоломеус Кевенхюлер, наричан също Бартлме, посещава като момче през 1549 г. гимназията в Падуа. След смъртта на баща му през април 1557 г. той започва да пътува до Франция, Испания, Италия и в Светите земи и събира сведения за своя дневник. През 1562 г. се връща в къщи и се установява в управлението на своите имения.

Бартоломеус Кевенхюлер купува през 1585 г. селското имение Велден на езерото Вьортерзе в Каринтия и построява през 1590 г. дворец Велден (за 23 000 гулден).

Бартоломеус Кевенхюлер става „ландес-хауптман“ на Каринтия и говорител на народното събрание. Той става имперски фрайхер на 16 октомври 1566 г. Император Рудолф II издига Бартоломеус заедно с брат му Ханс на 19 юли 1593 г. на имперски граф.

 
Дворец Велден в Каринтия

Бартоломеус построява в именията си две вили в стил Ренесанс. Той е един от ръководителите на евангелското движение в Каринтия и създава печатница в Ландскрон, където са отпечатани почти 16 000 евангелски библии. През 1606 г. той наследява умрелия си брат Йохан, службите императорски камер-хер и таен съветник.

Император Фердинанд II конфискува именията Ландскрон и Велден през „Гегенреформата“, когато протестантските фамилии с фамилията Кевенхюлер 1629 г. напускат Австрия. Именията Ландскрон и Велден отиват през 1639 г. в ръцете на граф Зигизмунд Лудвиг фон Дитрихщайн и остават във фамилията Дитрихщайн до нейното измиране през 1861 г.

Бартоломеус Кевенхюлер умира на 73 години на 16 август 1613 г. в Шпитал на Драва, Каринтия. Наследен е от синът му Франц Кристоф фон Кевенхюлер, който става 1609 г. католик и също дълги години представя Виенския двор като пратеник в Испания.

Първи брак: на 5 февруари 1570 г. във Филах с Анна Граф фон Шеренберг и Голдег (* 28 август 1554; † 16 януари 1580, Клагенфурт). Те имат децата:

  • Барбара Кевенхюлер (* 3 февруари 1571, Филах; † 3 март 1618, Грац), омъжена на 15 ноември 1587 г. в Клагенфурт за Георг цу Щубенберг († 21 април 1630, Регенсбург)
  • Елизабет Кевенхюлер (* 28 януари 1573, дворец Ландскрон; † 27 октомври 1587, погребана в „Якобс-църквата“, Филах)
  • Анна Кевенхюлер (* 26 декември 1574, Клагенфурт; † 25 юли 1597, погребана в „Якобс-църквата“, Филах)
  • Ева Кевенхюлер (* 27 декември 1576, Клагенфурт; † сл. 2 декември 1597), омъжена на 28 февруари 1592 г. за фрайхер Волф фон Заурау († пр. 11 март 1613)

Втори брак: на 4 февруари 1582 г. с графиня Бланка Лудмила фон Турн и Валсасина (* ок. 1562; † 16 януари 1595), дъщеря на граф Франц фон Турн и Валсасина (1508/1509 – 1586) и графиня Барбара Шлик фон Пасаун († 1581). Те имат децата:[2]

  • Кристоф Кевенхюлер (* 18 февруари 1583, Клагенфурт; † 13 декември 1584)
  • Ханс Бернхард Кевенхюлер (* 15 май 1584, Клагенфурт; † 2 май 1591, Ландскрон)
  • Анна Мария Кевенхюлер (* 21 юни 1585, Клагенфурт; † сл. 31 юли 1621), омъжена I. на 30 ноември 1608 г. в Линц а. Д за Георг Вилхелм Йоргер цу Толет († август 1617), II. на 2 май 1619 г. за Хелмхарт Йоргер († 1 януари 1631)
  • Франц Кристоф фон Кевенхюлер (* 21 февруари 1588, Клагенфурт; † 13 юни 1650, Баден при Виена, погребан в Шорфлинг, Алтергау), 1623 г. рицар на Ордена на Златното руно, женен I. 6 май 1613 г. за фрайин Барбара Тойфелин цу Гундерсдорф (* ок. 1595; † 3 октомври 1634), II. на 25 февруари 1635 г. във Виена за графиня Сузана Елеонора Колонич († ок. 30 март 1678)
  • Бартоломеус Кевенхюлер (* 27 март 1589, Клагенфурт; † 3 септември 1590)
  • Салома вон Кевенхюлер (* 14 юли 1590, Клагенфурт; † 7 юли 1650, Регенсбург), омъжена на 1 февруари 1613 г. в Клагенфурт за граф Кристоф III фон Виндиш-Грец († 4 февруари 1628)
  • Регина Кевенхюлер (* 1 ноември 1591, Клагенфурт; † 17 юни 1593)
  • Елизабет Кевенхюлер (* 5 май 1593, Клагенфурт; † 3 март 1596)

Трети брак: на 4 февруари 1596 г. в Клагенфурт с Регина фон Танхаузен (* 6 юни 1569, Грац; † сл. 8 юни 1624), вдовица на братовчед му фрайхер Зигизмунд Кевенхюлер цу Вернберг (* 21 ноември 1558, „Ст. Мартин“ до Филах; † пр. 1 юни 1594), дъщеря на Паул фон Танхаузен и Амалия фон Дагсберг. Те имат децата:

  • Йохан Кевенхюлер (* 30 май 1597, Клагенфурт; † 4 август 1632, убит в битка в Нюрнберг), господар на Ландскрон, женен на 1 юни 1624 г. в Ридау за Мария Елизабет фон Дитрихщайн (* 25 юни 1607; † 1 септември 1662)
  • Бернхард Кевенхюлер (* 28 юни 1599, Филах)
  • Якоб Кевенхюлер (* 3 юни 1600, Велден; † 26 септември 1600)
  • Амалей Кевенхюлер (* 6 май 1602, Филах; † 17 юли 1608, Франкенбург)
  • Кристина Кевенхюлер (* 11 май 1607, Велден; † 11 май 1607, Велден)
  • Кристоф Кевенхюлер (* 11 май 1607, Велден; † 11 май 1607, Велден)

Литература

редактиране
  • Adam Wolf: Khevenhüller, von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 705 f
  • Leo van de Pas: Genealogics.org.
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:37

Източници

редактиране
  1. Khevenhüller 2, genealogy.euweb.cz
  2. Bartholomäus Khevenhüller Freiherr auf Landskron und Wernberg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler

Външни препратки

редактиране