Басо континуо
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Басо континуо (на италиански basso continuo – продължителен бас) особен маниер на записване на музикален акомпанимент, характерен най-вече за барока. При басо континуо се изписват само основните, басови тонове на акомпанимента, по-нататък хармонията, както в много случаи и солиращата партия, са въпрос на импровизация. Понякога обаче бароковите композитори са поставяли специални обозначения, подсказващи правилната хармонична или мелодична фигура. Въпреки това басо континуо си остава изцяло импровизационна музикална форма. Типичен пример е баховият концерт за две цигулки, струнни и басо континуо в ре минор.
В по-късно време много от произведенията за басо континуо са аранжирани така, че елементът на импровизацията се е изгубил. Много по-сетнешни композитори като Франц Шуберт, Лудвиг ван Бетовен, Антон Брукнер, Бенджамин Бритън, Алфред Шнитке и др. използват имитации на басо континуо.
