Отваря главното меню
Пример за басо континуо. На долното петолиние от аколадата е обозначено басо континуо – на горното – една от възможните хармонии.

Басо континуо (на италиански basso continuo – продължителен бас) особен маниер на записване на музикален акомпанимент, характерен най-вече за барока. При басо континуо се изписват само основните, басови тонове на акомпанимента, по-нататък хармонията, както в много случаи и солиращата партия, са въпрос на импровизация. Понякога обаче бароковите композитори са поставяли специални обозначения, подсказващи правилната хармонична или мелодична фигура. Въпреки това басо континуо си остава изцяло импровизационна музикална форма. Типичен пример е баховият концерт за две цигулки, струнни и басо континуо в ре минор.

В по-късно време много от произведенията за басо континуо са аранжирани така, че елементът на импровизацията се е изгубил. Много по-сетнешни композитори като Франц Шуберт, Лудвиг ван Бетовен, Антон Брукнер, Бенджамин Бритън, Алфред Шнитке и др. използват имитации на басо континуо.