Батановски манастир

манастир на територията на град Батановци

Батановският манастир „Възнесение Господне“ е недействащ български манастир.

Батановски манастир
„Възнесение Господне“
Batanovtsi Monastery 01.jpg
Манастирският храм и кладенецът
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Батановци
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Статут Периодично действащ
паметник на културата
Батановски манастир
„Възнесение Господне“
в Общомедия

МестонахождениеРедактиране

Намира се в южната част на град Батановци, в западното подножие на планината Голо бърдо.

ИсторияРедактиране

През 16-17 век манастирът е голям книжовен център, в който през 1665 г. йеромонах Гавриил приписва четвероевангелие, съхранявано в Националния църковен историко-археологически музей в София.

Възстановен е върху руините на стария през 1870 г. с построяването на днешната църква „Свети Спас“. Глaвeн инициaтop и дapитeл зa cтpoeжa нa цъpĸвaтa e Aлeĸco Tpичĸoв Meчĸapeв – ĸтитop, eпитpoп и пeвeц нa нoвoпocтpoeнaтa цъpĸвa.[1] Името му и годината 1870 г. са отбелязани в надпис над прозореца на храма, а гробът му се намира до западната стена на църквата.

По същото време към храма е открито и килийно училище, което на по-късен етап (1882 г.) прераства в светско училище. Манастирската църква е изпълнявала функциите и на енорийски храм за село Батановци. Манастирът е бил действащ до към първите години след идването на атеистичната социалистическа власт през 1944 г. От тогава постепенно запада, днес не функционира.

АрхитектураРедактиране

Представлява комплекс от църква и полуразрушена жилищна сграда. Църквата, построена през 1870 г., е еднокорабна, едноапсидна, с две малки конхи, малък купол и притвор. Частично е зографисана и притежава икони от втората половина на 19 век. До църквата се намира вековен дъб на над 300 години.

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране