Батулия е село в Западна България. То се намира в община Своге, Софийска област.

Батулия
Читалището
Читалището
Общи данни
Население 223 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,86 души/km²
Землище 22.698 km²
Надм. височина 814 m
Пощ. код 2295
Тел. код 07164
МПС код СО
ЕКАТТЕ 2899
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Своге
Емил Иванов
(БДЦ, ДПС, БДСР, СДП)
Батулия в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Село Батулия, погледнато от хълма на Батулийския манастир

Намира се на 24 км от центъра на гр. София. Село Батулия се намира в планински район, в дела Мургаш от Западна Стара планина. Край селото минава Батулийската река.

Батулийският манастир се намира в хълм над селото в гората по пътя за с. Буковец, отстоящо на 10 км от Батулия.

Селото се характеризира с умереноконтинентален полупланински климат. В землището на селото има кафяви горски почви, както и мина за антрацитни въглища, част от Свогенския въглищен басейн.[2]

ИсторияРедактиране

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков, базирайки си на топонимия и ономастика, произходът на името е кумански[3]. Най-ранното документирано споменаване на село Батулия е в турски данъчни регистри от 1453 г. под името Батулие. През времето на освободителното движение Васил Левски основава на това място революционен комитет и населението взема дейно участие в борбата.

Първото училище в селото е построено през 1884 г. През годините е било разширено с интернат, но днес не функционира. Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1928 г.[2]


Обществени институцииРедактиране

  • Читалище „Христо Ботев“

Културни и природни забележителностиРедактиране

В паметника, построен в памет на загиналите в Батулийската битка (23 май 1944) партизани от войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“, има изложени интересни исторически факти.

ЛичностиРедактиране

  • Камен Петров (1931 – 1999), български офицер, генерал-майор
  • Галин Малакчиев (1931 – 1987), български скулптор, живял и творил в Батулия от 1973 до смъртта си.

ДругиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 226
  3. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943