Отваря главното меню

Море Бафин или Бафинов залив, Бафиново море (на английски: Baffin Bay, на френски: Baie de Baffin) е полузатворено море на Северния ледовит океан. Разположено е между островите Гренландия на изток, Бафинова земя на запад, Девън, Елсмиър и Байлот на северозапад. На юг чрез протока Дейвис се свързва с море Лабрадор на Атлантическия океан, на север чрез протоците Смит и робсън и басейна Кейн – с море Линкълн на Северния ледовит океан, а на северозапад чрез протоците Ланкастър, Джонс и др. с останалата част на Северния ледовит океан.[1]

Бафин
— море —
Baffin Bay, Canada.svg
Relief map of Canada.png
73.4083° с. ш. -68.1311° и. д.
Местоположение в Канада
Местоположение Северен ледовит океан
Дължина 1300 km
Ширина над 600 km
Площ 689 хил.km2
Дълбочина 2414 m
Бафин в Общомедия

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

 
Бафиново море, лежащо между Нунавут, Канада И Гренландия.

Дължина от север на юг 1300 km, максимална ширина над 600 km, площ 689 хил.km2. Средна дълбочина 861 m, максимална 2414 m, обем 593 хил.km3. Дъното му е покрито с камъни, чакъл и пясък, а на дълбочина под 1000 m – с тиня. Теченията образуват циклонален кръговрат, по източната периферия на който през лятото Западногренландското течение пренася от юг на север сравнително топла морска вода от Атлантическия океан, а по западната му периферия Канадското течение пренася от север на юг студени арктически води. Климатът е полярен. Средна януарска температура -24°C, средна юлска 3°C. Годишно количество на валежите 300 mm. Температурата на водата през зимата е под —1°С, а през лятото се изменя от 4 – 5°С на югоизток до 0°С и още по ниска на северозапад. Солеността през зимата е над 34‰, а през лятото над 32‰ на изток и 30 – 31‰ на запад. Дълбочинните води се формират в резултат от смесването на арктическите с атлантическите води, като тяхната температура е около –0,5°С, а солеността около 34,5‰. През зимата морето изцяло е покрито с дрейфуващи ледове в централните си части, а по периферията – с неподвижни ледове. Южно от протока Смит се образува участък от незамръзнала изцяло вода (полини), т.н. „Северна вода“. През лятото дрейфуващите ледове се съхраняват сама в централните и западните му части. По същото време от ледниците в Гренландия се откъсват многочислени големи айсберги, които заедно с ледовете се изнасят от Канадското течение далеч на юг чак до остров Нюфаундленд. Приливите са предимно полуденонщни с амплитуда до 4 m.[1]

ИкономикаРедактиране

Развити са ловът, риболовът и хранително-вкусовата промишленост. Най-големи селища по крайбрежието са: Каанаак, Нуусуак, Упернавик, Кекертарсуак, Диско.[1]

Историческа справкаРедактиране

 
Полярните култури през историята.

Името „Туле“се появява за първи път в разказите на гръцкия пътешественик Питей от Масалия (античното име на Марсилия), живял през IV век пр. Хр.Смята се, че островът, който Питей представя като последния от Британския архипелаг и северния край на света, се намира в Скандинавия.Римляните също наричат Туле най-северния край на сушата. Днес Туле е конкретна географска точка, но почитателите на митовете и легендите вероятно ще бъдат разочаровани от това, че става дума за америкаска военновъздушна база на брега на Бафиново море, на западното крайбрежие на Северна Гренландия.Скоро след като е открито през 1616 г. от английските мореплаватели Джон Дейвис и Уилям Бафин, Бафиново море придобива важно стратегическо значение за търсене на т.н. Северозападен проход.[1]

Интересни фактиРедактиране

  • Остров Бафинова земя е най-големият остров в Канада и петият по големина в света.
  • Инуитите (ескимоски племена), които обитават днес Бафинова земя, като например племената пангниртунг и кивитоо, са съсредоточени около Националния парк „Ауюитук“.Това е най-северният и едновременно с това най-новият природен резерват в Канада.
  • Над 81% от повърхността на Гренландия е покрита с ледове.
  • Инуитите ловят най-вече моржове, бели делфини, риба и тюлени, както и малкото животно, които обитават сушата. Сред тях са елените карибу, леминги и зайци.

ИзточнициРедактиране