Уилям Бафин (на английски: William Baffin) е английски мореплавател и полярен изследовател.

Уилям Бафин
William Baffin
английски мореплавател и изследовател
Роден
1584 г.
Починал
23 януари 1622 г. (38 г.)
Националност Великобритания
Подпис
Уилям Бафин в Общомедия

Произход и първи плавания (1584 – 1615)

редактиране

Роден е около 1584 година в Лондон, Великобритания. Нищо не е известно за първите 20 години от живота му. Първото споменаване на името му е във връзка с участието му като щурман в експедициите на Джеймс Хол през 1607 и 1612 г. към бреговете на Гренландия. През годините между двете експедиции и след тях до 1615 г. Бафин плава на китоловни кораби около Шпицберген, главно като щурман.

Изследователска дейност (1615 – 1619)

редактиране

Участие в експедициите на Робърт Байлот (1615 – 1616)

редактиране

Първа експедиция (1615)

редактиране

През 1615 г. започва истинската откривателска дейност на Бафин във водите на американска Арктика, когато постъпва на работа в компанията поставила си за цел откриването на т.нар. Северозападен проход. Назначен е като първи пилот (щурман) в експедицията на Робърт Байлот на кораба „Дискавъри“.

Експедицията тръгва на 15 март 1615 г. Байлот и Бафин навлизат в Хъдсъновия проток и на 30 май откриват островите Лоуер Савидж (61°40′ с.ш. 65°40′ з.д.), островите Нотингам (63°17′ с.ш. 77°57′ з.д.), Солсбъри (вторично, 63°32′ с.ш. 76°59′ з.д.) и Мил (64°00′ с.ш. 78°10′ з.д.) и картират южния бряг на Бафинова земя. На 10 юли откриват остров Саутхамптън (вторично, 64°30′ с.ш. 84°00′ з.д., 44 000 km²), на 12 юли – протока Фрозен Стрийт (65°40′ с.ш. 84°10′ з.д. между остров Саутхамптън на юг и п-ов Мелвил на север), където са спрени от непроходими ледове. На обратния път изследват североизточния бряг на Саутхамптън.

Бафин извършва изключително точни за времето си астрономически наблюдения, наблюдава, записва и анализира приливите и отливите в посетените от експедицията водни басейни. Той е първият, който постига значителна точност при определяне на географската дължина посредством наблюденията на лунните фази.

Втора експедиция (1616)

редактиране

През следващата 1616 г. Бафин е отново първи пилот в нова експедиция, ръководена от Робърт Байлот, като това плаване е значително по-продуктивно в сравнение с първото. Откриват значителни части от западното крайбрежие на Гренландия и части от източните крайбрежия на островите Елсмиър и Бафинова земя. На север достигат почти до 78-ия паралел северна ширина – рекорд, запазил се повече от 250 години.

Голяма част от постигнатите успехи са приписани на Бафин, а капитан Байлот дълги години е оставен в забвение и чак в средата на ХІХ век му е отдадена заслужена почит като на негово име е наименуван остров от Канадския арктичен архипелаг (о-в Байлот).

Изследвания в Червено море и Персийския залив (1617 – 1619)

редактиране

През 1617 Бафин постъпва на работа в Британската източноиндийска компания и през периода 1617 – 1619 плава до Индия като извършва изследвания в Червено море и Персийския залив.

Последни години (1619 – 1622)

редактиране

В началото на 1622 г. Бафин отново плава на изток, участва в завладяването на остров Кешм от англичаните, но на 23 януари е смъртоносно ранен и почива от раните си на 38-годишна възраст.

Неговото име носят:

Източници

редактиране
  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 32 – 33
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 138 – 141, 285
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата William Baffin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​