Отваря главното меню
Местоположение на Бафинова земя

Бафинова земя (на английски: Baffin Island, на инуктитут: ᕿᑭᖅᑖᓗᒃ – Qikiqtaaluk; на френски: Île de Baffin) е канадски арктически остров в територия Нунавут. Той е най-големият канадски остров и 5-ти в света по големина с територия от 507 451 km².

Съдържание

ГеографияРедактиране

Географско положениеРедактиране

Островът се намира в югоизточната част на Канадския арктичен архипелаг, като със своята площ заема повече от 1/3 от общата площ на архипелага. На североизток бреговете на гигантския остров се мият от водите на Бафиново море, а протокът Дейвис го отделя от Гренландия. На югоизток граничи с море Лабрадор. Широкият Хъдсънов проток отделят острова на юг от п-ов Лабрадор. На югозапад, запад и северозапад протокът Фокс, басейнът Фокс, протокът Фюри енд Хекла, заливът Бутия и протокът Принц Риджънт отделят Бафинова земя съответно от остров Саутхамптън, п-ов Мелвил, п-ов Бутия и остров Съмърсет. На север протокът Ланкастър го отделя от остров Девън, а протоците Нейви Борд и Еклипс – от остров Байлот.

Разстоянието между най-северната точка на острова – нос Сарджънт (73°53′ с. ш. 86°10′ з. д. / 73.883333° с. ш. 86.166667° з. д.) и най-южната (61°52′ с. ш. 66°16′ з. д. / 61.866667° с. ш. 66.266667° з. д.) е 1575 км, а между най-западната – нос Кейтър (71°56′ с. ш. 90°07′ з. д. / 71.933333° с. ш. 90.116667° з. д.) и най-източната – нос Дайер (66°37′ с. ш. 61°16′ з. д. / 66.616667° с. ш. 61.266667° з. д.) – 1275 км.

Брегова линияРедактиране

Северните, североизточните, източните и югоизточните брегове на острова са силно разчленени с множество заливи, фиорди и полуострови, по-големи от които са заливите Адмиралти, Милн, Бакан, Хом Екалугад, Камбърленд и Фробишър, фиордите Сам, Еглинтън, Итирбилунг и Нетилинт и полуостровите Бродер, Борден, Къмбърланд, Хол и Мета Инкогнита. Южните, западните и северозападните брегове са сравнително по-слабо разчленени, като тук по-големите заливи са Боумън, Тавернер, Икпик, Стейнсбю и Берние, а по-големите полуострови – Фокс и Бърд.

РелефРедактиране

Релефът на Бафинова земя е твърде разнообразен. От най-северната до най-южната точка на острова, покрай североизточното и източното крайбрежие се простира планинска верига, която е част от т.н. „Арктически Кордилери“. Тук, в платото Пени, в основата на полуостров Къмбърланд се намират най-високите върхове Маунд Один (2 147 м) и Асгард (2 011 м). От север на юг се издигат няколко планински масива – Харц (1 188 m) и платото Магда на полуостров Борден, Краг (1 615 м), Брус (1 554 м), Тор (1 675 м), планината на полуостров Хол (до 1146 м) и планината Еверет (853 м) на полуостров Мета инкогнита.

Западната част на острова, от полуостров Бродер до полуостров Фокс е заета от обширна хълмиста равнина (височина 150 – 200 м), известна като Голямата равнина Кукджуак, осеяна с огромно кжличество езера и блата.

ВодиРедактиране

Остров Бафинова земя е изключително богата на водни източници. Реките са къси (малко по дълги в западната част), но много пълноводни, с голям пад на водата и много бързеи и водопади. По-големите реки, вливащи се на западното крайбрежие са: Гифорд, Роули, Ханц, Кукджуак, Амаджуак, Ауклер и други, а най-голямата, вливаща се на източния бряг е Маккинд.

Количеството на езерата е огромно, разположени главно в западната равнина част на острова. Двете най-големи езера са Нетилинг (5 066 км2) и Амаджуак (3 115 км2), като освен тях има още доста над 500 км2 – Ериксен, Нергор, Кон, Билер, Джилиан, Минго и Тесик.

На острова има и големи планински ледници, спускащи се в източните заливи и фиорди. Най-големия ледник на острова е ледения купол Барнс, в централната част, а на платото Пени и на п-ов Къмбърланд също има големи ледникови полета. като цяло ледниците заемат около 83 хил. км2, което съставлява близо 1/6 от цялата територия на острова.

КлиматРедактиране

Бафинова земя се намира на пътя на студените въздушни маси нахлуващи целогодишно от северните ширини, което води до доста суров климат. Зимата е дълга и студена, а лятото мъгливо и облачно. Поради голямата дължина на острова от север на юг пролетта настъпва в различно време на годината. В югоизточните, по-топли райони – в началото на юни, а по северното крайбрежие – чак в средата на юли, където ледниците се спускат до самия бряг. Валежите са предимно от сняг по всяко време на годината, с най-малка вероятност през юли и началото на август. Средната годишна температура в Икалуит е около -8,5 °C, докато в Рейкявик, който е на същата географска ширина е 5 °C.

Ледената покривка изчезва по южното крайбрежие от средата на юни до края на октомври, докато по северното крайбрежие едва само през август, а има и лета в които се задържа целогодишно.

Повече от 2/3 от територията на острова се намира на север от Северната полярна окръжност, което предполага наличието на двадесет и четиричасов ден през лятото и също двадесет и четиричасова нощ през зимата. В района на селището Клайд Ривър (на североизточното крайбражие, 70° 28` с.ш.) в периода от 14 май до 28 юли има непрекъснат ден, а от 22 ноември до 19 януари – непрекъсната нощ.

Растителност и животински святРедактиране

Растителността е изключително бедна на видове и е представена главно от тундрови растения, докато в по-южните части могат да се срещне тук-таме храстова растителност.

За разлика от растителността, животинския свят е особено разнообразен. Тук обитават и същевременно мигрират от северна юг и обратно огромни стада елени карибу. Голямо е количеството на белите мечки, арктически лисици, зайци, вълци и леминги. През лятото пристигат огромно количество прелетни птици. Крайбрежните води са богати на тюлени, моржове и бели китове.

ИсторияРедактиране

Откриване и изследване на островаРедактиране

Макар че през септември 2008 г. са открити артефакти за пребиваване на викингите на югоизточното крайбрежие на острова около 1000 г., все още няма сигурни доказателства, че Бафинова земя е била известна на европейците преди официалното ѝ откриване през 1576 г. от Мартин Фробишър.

Население и стопанствоРедактиране

НаселениеРедактиране

През 2009 г. на острова живеят едва 12 454 човека (0,02 жители на км2), разпределени в 8 селища:

Икалуит (Фробишър Бей), на брега на залива Фробишър (6 184 жители), (63°45′ с. ш. 68°31′ з. д. / 63.75° с. ш. 68.516667° з. д.), административен център на територия Нунавут
Пагниртунг, на брега на залива Къмбърланд (1325 жители), (66°09′ с. ш. 65°42′ з. д. / 66.15° с. ш. 65.7° з. д.)
Понд Инлет, на брега на протока Еклипс (1 315 жители), (72°42′ с. ш. 77°58′ з. д. / 72.7° с. ш. 77.966667° з. д.)
Кейп Дорсет, на южния бряг на п-ов Фокс (1 236 жители), (64°14′ с. ш. 76°32′ з. д. / 64.233333° с. ш. 76.533333° з. д.)
Клайд Ривър, на североизточното крайбрежие, (820 жители), (70°28′ с. ш. 65°35′ з. д. / 70.466667° с. ш. 65.583333° з. д.)
Арктик Бей, на източния бряг на залива Адмиралти, 690 жители), (73°02′ с. ш. 85°09′ з. д. / 73.033333° с. ш. 85.15° з. д.)
Киукиктарджуак (Кекертук), на остров Броутън, в близост до източното крайбрежие, (473 жители), (67°33′ с. ш. 64°01′ з. д. / 67.55° с. ш. 64.016667° з. д.)
Кимирут (Лейк Харбър), на брега на Хъдсъновия проток, (411 жители), (62°51′ с. ш. 69°52′ з. д. / 62.85° с. ш. 69.866667° з. д.)

СтопанствоРедактиране

Недрата на острова са слабо проучени за полезни изкопаеми. В северната част на Бафинова земя, около Арктик Бей и изоставеното селище Нанисвик се разработват находища на оловно-цинкова руда. Северно от езерото Ериксен, на 71°20′ с. ш. 79°23′ з. д. / 71.333333° с. ш. 79.383333° з. д. са открити големи залежи на желязна руда, които предстоят да бъдат усвоени. Основният поминък на местното население е свързан с преработващата промищленост, базирана на улова на риба и морски животни (тюлени, китове и други). В Икалуит има рибоконсервна фабрика.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Baffin Island“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.