Безводно
Безво̀дно е село в Южна България, община Черноочене, област Кърджали. Отстои на около 26 км северозападно от Кърджали.
| Безводно | |
  Безводно  Безводно | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 43 души[1] (15 март 2024 г.) 0,917 души/km² |
| Землище | 47,474 km² |
| Надм. височина | 845 m |
| Пощ. код | 6718 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 03188 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Черноочене Айджан Ахмед (ДПС; 2023) |
| Безводно в Общомедия | |
География
редактиранеМестоположение
редактиранеСело Безводно се намира в източната част на Западните Родопи [2]. Разположено е на около 2,5 км югозападно от язовир Боровица, построен на река Боровица за питейно водоснабдяване. Надморската височина в северозападния край на селото е около 920 – 930 м, а в югоизточния – около 790 – 800 м.
Население
редактиранеПри преброяването на населението в България през 2011 г., от общо 84 души население на Безводно, 83 лица са се самоопределили като етнически турци [3].
От данните за населението по населени места в Националния регистър на населените места [4] следва, че от 1934 г. (1590 души) до 1956 г. (1982 души) населението е нараснало с около 23%, а през 2018 г. (56 души) е намаляло спрямо 1934 г. с около 96,5% и спрямо 1956 г. – с около 97,2%, при което само за периода от 1956 г. до 1985 г. (380 души) спадът е бил около 81%.
Към 31 декември 1934 г. [5] към село Безводно спадат махалите Бозва, Гоганци (Гоганлар), Желтуш (Саръ кая), Кастан чаир, Раздол (Разюле) и Ряна. [6]
История
редактиранеСелото – тогава с име Сусус – е в България от 1912 г.[7][8] Преименувано е на Безводно с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[7]
През 1986 г. към село Безводно е присъединено обезлюденото поради изселване село Кадънка (Хасан кьой) [9], което впоследствие е останало под водата на язовир „Боровица“.
Религии
редактиранеВ село Безводно се изповядва ислям.
Обществени институции
редактиранеСело Безводно е с кметско наместничество към община Черноочене.
Културни и природни забележителности
редактиране
На около 2,5 км на запад-северозапад от Безводно е връх „Чиляка“ [11], най-висок в планинския рид Каракулас – 1459 м.
В близост до селото, край маркираната пътека за връх „Чиляка“, има водопад с височина около 25 – 28 м и сезонна активност – до месец юли и след първите есенни дъждове. В местността „Кован кая“ има множество изсечени скални ниши. [12]
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Справка за населението на с. Безводно, общ. Черноочене, обл. Кърджали
- ↑ Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино, община Загражден, село Безводно
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 34.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Справка за село Безводно, община Черноочене, област Кърджали към 4 април 1986 г.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
- ↑ Връх Чиляка
- ↑ Водопадът край с. Безводно
