Отваря главното меню

Бейдауд или Бейдаут (на румънски: Beidaud) е село в Румъния, център на община. Разположено е в южната част на окръг Тулча. Има 618 жители (2002).

Бейдауд
Beidaud
— село —
Relief Map of Romania.png
44.7167° с. ш. 28.5667° и. д.
Бейдауд
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Тулча
Надм. височина 51 m
Население 618 души (2002)
Пощенски код 827010

ИсторияРедактиране

През Възраждането Бейдаут е българско село в Тулчанския санджак на Османската империя, в което през първата половина на XIX век е открито новобългарско училище[1]. През втората половина на века Бейдаут е един от културните центрове на българите в Северна Добруджа, в който се получат новоизлезли български книги и вестници[2].

Съгласно Санстефанския мирен договор от 1878 година Бейдауд попада в Румъния. В края на XIX век в селската църква се служи на български и румънски език[3]. В 1900 година общият брой на жителите на селото е 1117 души, от които 1094 българи, а през 1913 година Бейдауд е обитавано от 1225 българи[4]. Жителите му се занимават предимно със земеделие. В 1900 година те притежават 8161 хектара обработваема земя. В селото работят и 23 вятърни мелници.[5].

По време на Първата световна война, през 1917 година, в Бейдауд е открито българско читалище, възстановено е и българското първоначално училище, което получава името „Георги Сава Раковски“. Главни учители последователно са Илия С. Караджов и Н. Павлов. Освен тях в този период в селото учителства и Евтим Велинов. Председател на църковно-училищнното настоятелство е Петко Илиев.[6] През лятото на 1918 година жителите на Бейдауд избират четирима делегати за Втория добруджански народен събор, проведен през септември същата година.[7]

По-късно от Южна Добруджа в селото се преселват куцовласи, с произход от района на Грамос, а българите съгласно Крайовската спогодба от 1940 година се изселват в България.

ЛичностиРедактиране

Родени
Други
  •   Стефан Караджа (1840 – 1868), български революционер, фактически отраснал в селото

БележкиРедактиране

  1. Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа, София 1993, с. 388
  2. Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 210, 212
  3. Попов, Жеко, пос. съч., с. 376 – 377
  4. Попов, Жеко, пос. съч., с. 100
  5. Попов, Жеко, пос. съч., с. 169, 204
  6. Териториален държавен архив-Варна, ф. 80 К (Централен Добруджански народен съвет – Бабадаг), оп. 1, а.е. 11, л. 36, а.е. 24, л. 82.
  7. Териториален държавен архив-Варна, ф. 80 К, оп. 1, а.е. 22, л. 157.