Уикипедия

Русенска епархия

Русенската епархия е епархия на Българската православна църква, формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия.

Русенска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърРусе
Катедрална църква„Света Троица“
Архиерейски наместничестваРазград
Тутракан
Попово
ПредстоятелНаум
Санмитрополит
Брой манастири4
Брой църкви229
Русенска епархия в Общомедия

Седалището на епархията е в гр. Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.

ИсторияРедактиране

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3 – 4 век. Към 370 – 380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава ѝ. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.

Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

В края на Първата светоена война е възобновена зачертаната от румънската власт българска черковна йерархия в Добруджа като отделен епископат от Доростоло — Червенската епархия.[1]

Червенски епископи (митрополити от май 1865)Редактиране

 
Русенският гръцки митрополит Синесий
  • Еремия (споменат през май 1590 г.) [2]
  • Григорий (споменат през 1616 г.)[3]
  • Калиник (споменат на 4 ноември 1620 г.)[4]
  • Григорий (споменат през май 1635 г.)[5]
  • Гавриил (споменат на 24 септември 1638 г.[6], в 1643 г.[7] и от декемви 1651 до юни 1653[8] г.)
  • Йосиф (споменат през юли 1668 – януари 1671 г.)[9]
  • Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)[10]
  • Дионисий (утвърден на 3 януари 1685 г.,[11] споменат в 1703 г.[12])
  • Козма (споменат в 1708 г.)[13]
  • Серафим (споменат в 1710 г.)[14]
  • Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[15]
  • Неофит II (назначен през януари 1772 г.)[16]
  • Кирил (в май 1804)
  • Неофит III (в октомври 1809)
  • Яков (май 1813 - април 1818, подал оставка)
  • Теоклит, назначен от диоклийски епископ през април 1818 г., споменат през май 1829 г.)[17]
  • Неофит III (март 1828 - 21 октомври 1832)
  • Неофит IV (ръкоположен на 21 октомври 1832,[18] починал в 1840[19] г.)
  • Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[20]
  • Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[21] като родоски[22]
  • Паисий (избран на 1 май 1865, преместен на 11 март 1868 г.)[23]

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)Редактиране

 
Митрополит Наум Русенски

Русенски митрополитиРедактиране

МанастириРедактиране

 
Басарбовски скален манастир

ХрамовеРедактиране

Катедрален храмРедактиране

Храмове по духовни околииРедактиране

Други храмовеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
  2. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
  3. ↑ Γερμανός, σ. 173
  4. ↑ Γερμανός, σ. 173
  5. ↑ Γερμανός, σ. 174
  6. ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
  7. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
  8. ↑ Γερμανός, σ. 174
  9. ↑ Γερμανός, σ. 174
  10. ↑ Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
  11. ↑ Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 71
  12. ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 40 – 42.
  13. ↑ Тютюнджиев, 28 – 31.
  14. ↑ Тютюнджиев, 31 – 32.
  15. ↑ Γερμανός, σ. 174
  16. ↑ Γερμανός, σ. 174
  17. ↑ Γερμανός, σ. 174
  18. ↑ Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
  19. ↑ Γερμανός, σ. 174
  20. ↑ Γερμανός, σ. 174
  21. ↑ Γερμανός, σ. 174 – 175
  22. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  23. ↑ Γερμανός, σ. 175

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русенска_епархия&oldid=11566472“.