Русенска епархия
Русенската епархия е епархия на Българската православна църква, формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 годин след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия. Епархията е наследник на Червенската епархия (епископия), слята с Доростолската при създаването на Българската екзархия.
| Русенска епархия | |
|---|---|
 | |
| Църква | Българска православна църква |
| Страна | България |
| Център | Русе |
| Катедрална църква | „Света Троица“ |
| Архиерейски наместничества | Разград Тутракан Попово |
| Предстоятел | Наум |
| Сан | митрополит |
| Викарен епископ | Макарий Главиницки |
| Брой манастири | 4 |
| Брой църкви | 229 |
| Русенска епархия в Общомедия | |
Седалището на епархията е в град Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.
История редактиране
Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3 – 4 век. Към 370 – 380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.
След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава ѝ. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.
Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.
В края на Първата светоена война е възобновена зачертаната от румънската власт българска черковна йерархия в Добруджа като отделен епископат от Доростоло — Червенската епархия.[1]
Червенски епископи (митрополити от май 1865) редактиране
- Еремия (споменат през май 1590 г.) [2]
- Григорий (споменат през 1616 г.)[3]
- Калиник (споменат на 4 ноември 1620 г.)[4]
- Григорий (споменат през май 1635 г.)[5]
- Гавриил (споменат на 24 септември 1638 г.[6], в 1643 г.[7] и от декември 1651 до юни 1653[8] г.)
- Йосиф (споменат през юли 1668 – януари 1671 г.)[9]
- Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)[10]
- Дионисий (утвърден на 3 януари 1685 г.,[11] споменат в 1703 г.[12])
- Козма (споменат в 1708 г.)[13]
- Серафим (споменат в 1710 г.)[14]
- Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[15]
- Неофит II (назначен през януари 1772 г.[16], низвергнат през 1780г.[17])
- Кирил (избран през март 1780 г.[18], споменат през май 1804 г.)
- Неофит III (юли 1804 - май 1813)
- Яков (май 1813 - април 1818, подал оставка)
- Теоклит (назначен през април 1818 г.,[19] подал оставка на 24 февруари 1828 г.[20])
- Неофит IV (март 1828[21] - 21 октомври 1832)
- Неофит V (ръкоположен на 21 октомври 1832 г.,[22] починал в 1840 г.[23])
- Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[24]
- Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[25] като родоски[26]
- Паисий (избран на 1 май 1865, преместен на 11 март 1868 г.)[27]
Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе) редактиране
.jpg)
Русенски митрополити редактиране
Манастири редактиране
Храмове редактиране
Катедрален храм редактиране
- „Света Троица“, Русе.
Храмове по духовни околии редактиране
- Русенска духовна околия
- Разградска духовна околия
- Тутраканска духовна околия
- Поповска духовна околия
Други храмове редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
- ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
- ↑ Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 71
- ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 40 – 42.
- ↑ Тютюнджиев, 28 – 31.
- ↑ Тютюнджиев, 31 – 32.
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2[неработеща препратка]
- ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2[неработеща препратка])
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31[неработеща препратка].
- ↑ Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31[неработеща препратка].
- ↑ Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174 – 175
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Γερμανός, σ. 175