Уикипедия

Русенска епархия

Русенската епархия е епархия на Българската православна църква, формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия.

Русенска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Русе
Катедрална църква „Света Троица“
Архиерейски наместничества Разград
Тутракан
Попово
Предстоятел Наум
Сан митрополит
Брой манастири 4
Брой църкви 229
Русенска епархия в Общомедия

Седалището на епархията е в гр. Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.

ИсторияРедактиране

Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3 – 4 век. Към 370 – 380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава ѝ. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.

Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

В края на Първата светоена война е възобновена зачертаната от румънската власт българска черковна йерархия в Добруджа като отделен епископат от Доростоло — Червенската епархия.[1]

Червенски епископи (митрополити от май 1865)Редактиране

 
Русенският гръцки митрополит Синесий
  • Еремия (споменат през май 1590 г.) [2]
  • Григорий (споменат през 1616 г.)[3]
  • Калиник (споменат на 4 ноември 1620 г.)[4]
  • Григорий (споменат през май 1635 г.)[5]
  • Гавриил (споменат на 24 септември 1638 г.[6], в 1643 г.[7] и от декемви 1651 до юни 1653[8] г.)
  • Йосиф (споменат през юли 1668 – януари 1671 г.)[9]
  • Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)[10]
  • Дионисий (утвърден на 3 януари 1685 г.,[11] споменат в 1703 г.[12])
  • Козма (споменат в 1708 г.)[13]
  • Серафим (споменат в 1710 г.)[14]
  • Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[15]
  • Неофит II (назначен през януари 1772 г.)[16]
  • Кирил (в май 1804)
  • Яков (май 1813 - април 1818, подал оставка)
  • Теоклит, назначен от диоклийски епископ през април 1818 г., споменат през май 1829 г.)[17]
  • Неофит III (март 1828 - 21 октомври 1832)
  • Неофит IV (ръкоположен на 21 октомври 1832,[18] починал в 1840[19] г.)
  • Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[20]
  • Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[21] като родоски[22]
  • Паисий (избран на 1 май 1865, преместен на 11 март 1868 г.)[23]

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)Редактиране

 
Митрополит Наум Русенски

Русенски митрополитиРедактиране

МанастириРедактиране

 
Басарбовски скален манастир

ХрамовеРедактиране

Катедрален храмРедактиране

Храмове по духовни околииРедактиране

Други храмовеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
  2. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
  3. ↑ Γερμανός, σ. 173
  4. ↑ Γερμανός, σ. 173
  5. ↑ Γερμανός, σ. 174
  6. ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
  7. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
  8. ↑ Γερμανός, σ. 174
  9. ↑ Γερμανός, σ. 174
  10. ↑ Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
  11. ↑ Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 71
  12. ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 40 – 42.
  13. ↑ Тютюнджиев, 28 – 31.
  14. ↑ Тютюнджиев, 31 – 32.
  15. ↑ Γερμανός, σ. 174
  16. ↑ Γερμανός, σ. 174
  17. ↑ Γερμανός, σ. 174
  18. ↑ Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
  19. ↑ Γερμανός, σ. 174
  20. ↑ Γερμανός, σ. 174
  21. ↑ Γερμανός, σ. 174 – 175
  22. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
  23. ↑ Γερμανός, σ. 175

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русенска_епархия&oldid=11419033“.