Русенска епархия
Русенската епархия е епархия на Българската православна църква, формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия.
| Русенска епархия | |
|---|---|
 |
|
| Църква | Българска православна църква |
| Страна | България |
| Център | Русе |
| Катедрална църква | „Света Троица“ |
| Архиерейски наместничества |
Разград Тутракан Попово |
| Предстоятел | Наум |
| Сан | митрополит |
| Брой манастири | 4 |
| Брой църкви | 229 |
| Русенска епархия в Общомедия | |
Седалището на епархията е в гр. Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.
ИсторияРедактиране
Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3 – 4 век. Към 370 – 380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.
След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава ѝ. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.
Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.
Червенски епископи (митрополити от май 1865)Редактиране
- Еремия (споменат през май 1590 г.) [1]
- Григорий (споменат през 1616 г.)[2]
- Калиник (споменат на 04.11.1620 г.)[3]
- Григорий (споменат през май 1635 г.)[4]
- Гавриил (споменат на 24.09.1638[5], в 1643[6] и от декемви 1651 до юни 1653[7] г.)
- Йосиф (споменат през юли 1668-януари 1671 г.)[8]
- Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)[9]
- Дионисий (споменат в 1703 г.)[10]
- Козма (споменат в 1708 г.)[11]
- Серафим (споменат в 1710 г.)[12]
- Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[13]
- Неофит II (назначен през януари 1772 г.)[14]
- Теоклит (споменат през май 1829 г.)[15]
- Неофит (ръкоположен на 21.10.1832,[16] починал в 1840[17] г.)
- Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[18]
- Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[19] като родоски[20]
- Паисий (избран на 01.05.1865, преместен на 11.03.1868 г.)[21]
Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)Редактиране
.jpg)
Русенски митрополитиРедактиране
МанастириРедактиране
ХрамовеРедактиране
Катедрален храмРедактиране
- „Света Троица“, Русе.
Храмове по духовни околииРедактиране
- Русенска духовна околия
- Разградска духовна околия
- Тутраканска духовна околия
- Поповска духовна околия
Други храмовеРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
- ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54.
- ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 40 – 42.
- ↑ Тютюнджиев, 28 – 31.
- ↑ Тютюнджиев, 31 – 32.
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174 – 175
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 239. Посетен на 7 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Γερμανός, σ. 175