Григорий Доростолски и Червенски

Григорий
	висш български духовник
	Портрет от Филип де Ласло от 1895 г.
Роден	1828 г. Сороки, Руска империя
Починал	16 декември 1898 г. (70 г.) Русе, България
Религия	православие
Учил в	Халкинска семинария
	Народен представител в:; УС II ОНС
	Григорий в Общомедия

Григорий Доростолски и Червенски е висш български духовник, Доростолски и Червенски митрополит на Българската екзархия^[1]^[2] от 1872 до 1898 година.

БиографияРедактиране

Григорий е роден през 1828 година в Сороки,^[3] Молдова, тогава в Руската империя със светското име Георги Немцов. От ранна възраст се подготвя за монах и през 1846 е изпратен на обучение в Хилендарския манастир в Света гора. Там се запознава със заточения привърженик на българската църковна независимост Иларион Макариополски. От 1855 служи в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград и преподава в българското училище в града. През 1866 става архимандрит.

След официалното създаване на Българската екзархия през 1870 Григорий участва активно в нейното учредяване и в избора на пръв български екзарх. През 1872 става митрополит на Доростолската и Червенската епархия със седалище в Русчук. След започването на бунтовете в Босна и Херцеговина през 1875, призовава населението да изпълнява „верноподаническите си задължения“ и помага на властите да заловят революционера Тома Кърджиев. След началото на Руско-турската война през 1877 Григорий отново приканва хората да останат верни на султана, а след навлизането на руските войски в страната – да сътрудничат и на тях. След Освобождението участва в Учредителното събрание през 1879 като привърженик на Консервативната партия.

От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество.^[4]

ЛитератураРедактиране

Билчев, Тодор (съставител). Митрополит Григорий, Доростолски и Червенски (1872 – 1898). Документален сборник. Русе, 1998.
Билчев, Тодор. Обретенският духовен храм „Света Троица“. В. Търново, 2010, 83 с. – има и за митрополит Григорий

ИзточнициРедактиране

пръв

→

доростолски и червенски митрополит (1872 – 1898)

→

Василий Доростолски и Червенски

[1] Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 9, 25 септември 1896 год, стр. 2

[2] Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2

[3] Калчо Калчев // Бесарабски българи - участници в учредителното събрание /// 130 години модерна българска държавност // Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново 2009, ISBN 978–954–524–720–0, стр. 162 (PDF)

[4] Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8.

[1]

[2]

[3]

[4]