Беларуски език
Беларуският език[1], наричан още белоруски[2], (самоназвание: беларуская мова) е славянски език, говорен от около 6,4 милиона души в Беларус, Източна Полша и Литва. В Беларус е официален език, заедно с руския, но едва 11,9% от беларусите го използват, а повече от 50% не го владеят писмено.[3]
Беларуски език беларуская мова | |
Страна | Беларус, Полша, Литва, Украйна, Канада, САЩ, Русия, Латвия |
---|---|
Регион | Източна Европа |
Говорещи | 7 600 000 |
Писменост | кирилица (беларуска азбука) |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Източнославянски Беларуски | |
Официално положение | |
Официален в | Беларус Полша (общини Орля, Наревка и Хайнувка) |
Малцинствен в | Чехия Украйна |
Регулатор | Национална академия на науките |
Кодове | |
ISO 639-1 | be |
ISO 639-2 | bel |
ISO 639-3 | bel |
Територии, където: беларуският език е основният език. беларуският език е малцинствен език. | |
Беларуски език в Общомедия |
История
редактиранеИсторията на езика може да се раздели на следните периоди:
- Древноруски, общоруски (X—XIV век);
- Старобеларуски (XIV—XVIII век):
- Формиране на беларуския език (XV век),
- „Златен век“, беларуски става език на аристокрацията във Великото Литовско княжество (XVI век),
- постепенно изчезване и изместване от полския или руския, в хода на присъединяването на беларуските земи към Русия (XVII—XVIII век),
- период на изместване от руския (великоруски) и запазването му като домашен език на селските жители (XVIII век);
- Съвременен беларуски език:
- начално кодифициране на съвременния беларуски език (XIX век),
- окончателно кодифициране и развитие на езика, официалната му употреба в Белоруската ССР (XX век). В съвременния му вид беларуският правопис е приет през 1933 г., след като заменя тарашкевицата.
Граматика
редактиранеБеларуският език използва кирилицата, в по-ранни периоди също така е била употребявана латиницата (т.нар. łacinka), както и (за кратък период) арабска писменост, използвана от заселилите се в страната татари, които и след загубата на татарския и възприемането на беларуския език продължили да използват арабска писменост.
В беларуската правописна норма на кирилица е силно застъпен фонетичният принцип. При него се отразяват задължително в писмен вид някои характерни източнославянски фонетични особености, типични и за руския език, напр. т. нар. „акание“ или изговор на етимологично праславянско О като А в неударена позиция.[4] Точно тази особеност на беларуския правопис е и косвената причина за двоякото изписване на названията „беларусин/белорусин“ и „беларуски/белоруски“ на български.
Писменост
редактиранеЗа изписването на беларуския се използва кирилица. Съществува и беларуска латинска азбука (на беларуски: лацінка), която се използва основно извън границите на Беларус и в някои указатели и карти (например Google Maps). В миналото беларуските татари са писали с беларуска арабска азбука.
А а | Б б | В в | Г г | Д д | (Дж дж) | (Дз дз) | Е е |
Ё ё | Ж ж | З з | І і | Й й | К к | Л л | М м |
Н н | О о | П п | Р р | С с | Т т | У у | Ў ў |
Ф ф | Х х | Ц ц | Ч ч | Ш ш | Ы ы | Ь ь | Э э |
Ю ю | Я я |
В беларуската кирилица се използва апостроф (’) (например след префикси, завършващи на съгласна, пред „е“, „ё“, „ю“, „я“, ударено „i“ и др.). Заменянето на „ё“ с „е“ не е допустимо, за разлика от руския. Съчетанията „дж“ и „дз“ се считат за диграфи – един звук се обозначава с две букви, а в миналото са били считани за една буква.
|
Литература
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Правописен речник на БАН, 2002
- ↑ Иван Куцаров, Славяните и славянската филология, Пловдив, 2002
- ↑ Belarusian language, alphabet and pronunciation
- ↑ Судник, М. Р., Белорусский язык (Лингвистический энциклопедический словарь), Москва, 1990 г., стр. 71 – 72
Външни препратки
редактиране- Беларуският език на Ethnologue
- Уикипедия на беларуски
- pravapis.org Архив на оригинала от 2003-07-19 в Wayback Machine.
- Английско-беларуски речник
- Łacinka.com Архив на оригинала от 2005-08-18 в Wayback Machine. – сайт за латинската беларуска азбука