Белгийски експедиционен корпус
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Белгийският експедиционен корпус (на френски: Corps Expeditionnaire des Autos-Canons-Mitrailleuses Belges en Russie) е белгийска военна част от Първата световна война, придадена към армията на Русия, за да участва във военните действия на Източния фронт.
Белгийски експедиционен корпус | |
Бронирани коли на корпуса, около януари 1916 г. | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1915-1918 г. |
Държава | Белгия |
Преданост | Русия |
Клон | Сухопътни войски |
Тип | Механизирана част |
Роля | Мобилна рекогносцировка |
Размер | 444 души |
Гарнизон/щаб | Петерхоф (1915) |
Екипировка | Бронирани коли Минерва и Ланчестър |
Битки/войни | Източен фронт |
Белгийски експедиционен корпус в Общомедия |
След стабилизиранета на Западния фронт през 1914 година там остават голям брой бронирани коли, които не могат да се използват ефективно в условията на позиционна война. През 1915 година е сформирана малка мобилна част от белгийски бронирани коли, които са изпратени в Русия през Архангелск. Тъй като Белгия формално не е съюзник на Русия, участниците в корпуса, чийто брой достига 444 души, са зачислени в руската армия като доброволци. Подобен корпус е изпратен и от Великобритания.
От края на 1915 година Белгийският експедиционен корпус участва в бойните действия в Галиция срещу войските на Германия и Австро-Унгария, като до края на войната дава 16 жертви. След Брест-Литовския договор и излизането на Русия от войната, корпусът остава блокиран и не може да се изтегли на север. Участниците унищожават основната част от техниката, за да не попадне в ръцете на болшевиките и се оттегля по Транссибирската железопътна линия, през Китай и Съединените щати до Франция, където корпусът е разформирован през юли 1918 година.