Белиз

държава в Централна Америка

Белиз (на английски: Belize, до 1973 г. Британски Хондурас), е държава в Централна Америка. Официалният език в страната е английският, което я прави единствената англоговореща държава в Централна Америка. Наименованието Белиз е утвърдено от руски език, като всъщност правилното произношение[1] и правопис[2] на названието на страната е Белийз.

Белиз
Belize
      
Девиз: Sub Umbra Floreo (латински)
„Под сянката цъфтя“
Химн: Land of the Free
Местоположение на Белиз
Местоположение на Белиз
География и население
Площ22 966 km²
(на 147-о място)
Води0,8%
Климаттропичен
СтолицаБелмопан
Най-голям градБелиз Сити
Официален език
Религия87,6% християнство
9,7% нерелигиозност
1,5% народни религии
1,2% други религии
Демонимбелизиец
Население (2022)441 471
(на 168-о място)
Население (2019)408 487
Гъстота на нас.16,3 души/km²
(на 169-о място)
Градско нас.46%
(на 135-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна монархия
МонархЧарлз III
Генерал-губернаторФрула Джалам
ОрганизацииООН, ОАД
Законодат. властНационално събрание
Горна камараСенат
Долна камараКамара на представителите
История
Независимостот Великобритания
Самоуправлениеянуари 1964 г.
Независимост21 септември 1981 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)4,224 млрд. щ.д.
(на 180-о място)
БВП на човек (ППС)9623 щ.д.
(на 123-то място)
БВП (ном., 2022)2,67 млрд. щ.д.
(на 179-о място)
БВП на човек (ном.)6098 щ.д.
(на 98-о място)
ИЧР (2021)0,683 (среден)
(на 123-то място)
Джини (2013)53,1 (висок)
Прод. на живота74,5 години
(на 84-то място)
Детска смъртност12,3/1000
(на 18-о място)
Грамотност75,1%
(на 142-ро място)
ВалутаБелизийски долар (BZD)
Други данни
Часова зонаCST (UTC-6)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOBZ
Интернет домейн.bz
Телефонен код+501
ITU префиксV3A-V3Z
Официален сайтwww.belize.gov.bz
Белиз в Общомедия
  • ХV век – територията влиза в състава на империята на маите;
  • 1502 г. – открита от Христофор Колумб;
  • 1638 г. – английско проникване по крайбрежието;
  • 1798 г. – неуспешен опит на испанците да изтласкат англичаните;
  • 1840 г. – страната получава името Британски Хондурас;
  • 1862 г. – територията на Белиз е обявена за колония на Великобритания;
  • 1964 г. – получава вътрешно самоуправление;
  • 1973 г. – връща се названието Белиз;
  • 21 септември 1981 г. – провъзгласен за независима държава;
  • 1991 г. – призната за независима и от Гватемала;
  • 1994 г. – британските власти окончателно напускат Белиз.

В Белиз през XVI век пристигат първите испански конкистадори, които по-късно почти напълно унищожават цивилизацията на маите. Самите испанци обаче са смятали Белиз за затънтено място и са го използвали най-вече за добива на „кампеш[3]. Въпреки че са били господари на Белиз, испанците не са я управлявали. Липсата на ефективна и силна власт в малката държава и безопасния риф край бреговете и са привличали през XVII век английските и шотландските пирати. Когато в началото на XVIII век пиратството е обявено за незаконно и заловените корсари са били заплашени от бесилка, много от тях се установяват в Белиз и започват да работят в добива на дърва. Към края на XVIII век Великобритания завзема Белиз и я присъединява към своите колонии, като разгромява Великата испанска армада, властвала дотогава в Тихия океан.

През 1862 г., докато САЩ е разкъсвана от Гражданската война и не може да наложи така наречената доктрина на Монро, според която Западното полукълбо не може да бъде колонизирано, Великобритания вписва Белиз като колония на Британски Хондурас.

След края на Втората световна война икономиката на карибската държава е много слаба, появяват се идеите за независимост и отделяне от Британската империя. Радетелите за независимост успяват донякъде да реализират желанието си през 1962 г., когато се създава смесено правителство. Започва оформянето и на демократичните политически партии и институции. През 1965 г. правителството решава да построи новата столица Белмопан.

Истинската независимост на Белиз става реалност през 1981 г., когато Британски Хондурас официално признава страната за отделен член на Британската империя. Сега държавата е конституционна монархия. Саид Муса е премиер на държавата от 1998 г. до 2008 г., като основно правителството се занимава с укрепване на икономиката. От 2008 г. насам премиер е Дин Бароу.

География

редактиране
 

Северната част на Белиз се състои предимно от равни, заблатени крайбрежни терени, на места обрасли с гъсти гори. Флората е изключително разнообразна, като се вземе предвид малката площ на страната. Южната част се състои от ниска планинска верига,, наречена Майа, с най-висока точка връх Виктория 1124 m. Карибският бряг с дължина 485 km е обграден от коралови рифове и около 450 острова и малки островчета, познати на местните хора като „кийс“ (cayes), образуващи дългия около 322 km Белизийски бариерен риф, най-дългият в Западното полукълбо и вторият по големина в света след Големия бариерен риф. Три от четирите коралови острова в Западното полукълбо също се намират на това място. Белиз също е и единствената централноамериканска страна, която няма излаз на Тихия океан.[4]

На север Белиз граничи с Мексико (дължина на границата 259 km), като по цялото си протежение тя преминава по река Рио Ондо, а на запад и юг – с Гватемала (253 km, границата между двете страни не е маркирана). Дължината на белиз от север на юг е около 280 km, а максималната ширина – до 105 km.

Крайни точки:

Климатът е тропичен, пасатен и обикновено много горещ и влажен. Средните месечни температури са от 25 до 27°С. Дъждовният сезон продължава от юни до ноември с годишна сума на валежите около 2000 mm/m², а ураганите и наводненията са често срещани природни стихии тук. Най-големите реки в Белис са: река Белиз (290 km) и Рио Ондо (150 km) по границата с Мексико.[4]

Според най-скорошното изследване на растителността около 60% от територията на Белиз е обрасла с постоянно влажни тропични гори с ценни видове дървета (каучуково, махагоново и др.), развити върху червено-жълти латеритни (предимно фералитни) почви. 20% са земите, използвана от хората (за земеделие и жилища). Савана, храстова част и мочурлива местност съставляват основната част от земята. Като резултат от това, разнообразието на биологични видове в Белиз е много богато и разнообразно, като те са и водни и сухоземни. Около 37% от територията на страната е резерват.[4]

Държавно устройство

редактиране

Държавното устройство на Белиз е основано на принципите на парламентарната демокрация от Уестминстърската система. Страната е монархия, държавният глава е монархът на Великобритания, представен от генерал-губернатор. Белиз е член на Общността на нациите.

Законодателната власт принадлежи на двукамерно Национално събрание. Горната камара е сенатът на Белиз (12 члена, назначавани за 5-годишен срок от генерал-губернатора по препоръка на лидера на управляващата партия, лидера на опозицията, религиозни и обществени организации). Долната камера е палатата на представителите (31 депутати, избирани от населението).

Изпълнителната власт се осъществява от правителство, оглавявано от премиер-министър. Такъв става лидерът на партията, получила мнозинство на парламентарните избори, провеждани на всеки 5 години. Другите министри се избират от партията, които има мнозинство в парламента.

Административно деление

редактиране
 

Белиз е разделен на 6 окръга, които съставляват 31 избирателни колегии (избирателни района). 6-те окръга са:

  1. Белиз,
  2. Кайо,
  3. Коросал,
  4. Ориндж Уолк,
  5. Стан Крийк
  6. Толедо.

Население

редактиране

Белиз е най-рядко населената страна в Централна Америка. Около 75% от населението са потомци на африкански роби, маи, европейски заселници и на смесени бракове между тях (мулати, метиси, креоли).

Икономика

редактиране

Белиз е специализирана в производството на захарна тръстика, цитрусови плодове, какао и банани.

Обичайната храна тук е царевица, боб, зеленчуци и др. По крайбрежието е добре развит риболовът, основно морски охлюви, раци и скариди. Столицата е Белмопан, но най-големият град в страната е Белиз Сити, където живее около 20% от населението. Тук са най-голямото пристанище и международното летище на страната.

Външни препратки

редактиране