Отваря главното меню

Белица (община Брод)

селище в Република Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Бѐлица (изписване до 1945 година Бѣлица; на македонска литературна норма: Белица) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Белица
Белица
— село —
Църквата „Свети Пантелеймон“ в Белица
Църквата „Свети Пантелеймон“ в Белица
North Macedonia relief location map.jpg
41.6761° с. ш. 21.3044° и. д.
Белица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 882 m
Население 106 души (2002)
Пощенски код 6533
Официален сайт belica.mk
Белица в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица. Състои се от две махали - Горна и Долна Белица, разположени по течението на река Белешница, десен приток на Треска (Голема).

ИсторияРедактиране

На 2 km югоизточно от Белица са руините на късноантичната и средновековна крепост Миткороен или Калето под дъбята.[1] На 2 km на север е Калето на Столоватец - също от късната античност и средновековието.[2] Според видния хърватски археолог Иван Микулчич около Белица е имало многобройно славянско население и тук е бил центърът на Величката епархия, чийто епископ в IX век е бил Климент Охридски. На 2,5 km западно от Белица, при устието на Белешница в Треска (Велика), покрай главния поречки път са открити руините на голяма църква.[3]

 
Къщи в селото

Църквата „Свети Никола“ в Долна Белица е от XVI век.[4] В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Белица административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Белица е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза, като Горна Белица (Biélitza gorna) с 18 домакинства и 89 жители българи и Долна Белица (Biélitza dolna) с 8 домакинства и 42 жители българи, и втори път като част от Кичевска каза като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.[5]

Църквата „Свети Пантелеймон“ е изградена в 1873 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долна Белица има 26, а Горна Белица 180 жители българи християни.[6]

 
Река Белица край селото

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Белица има 41 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белица има 320 българи патриаршисти сърбомани.[7] При избухването на Балканската война един човек от Белица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Белица като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители македонци.[10]

В селото има и църкви „Възнесение Христово“, „Света Троица“ и „Свети Талалей“.[4]

ЛичностиРедактиране

Родени в Белица
  •   Змейко, сръбски войвода в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[11]

БележкиРедактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 152.
  3. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 153.
  4. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75 и 94-95.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.