Величка епархия
Тази статия е за историческата и православната титулярна епархия. За римокатолическата титулярна вижте Величка епархия (Римокатолическа църква).
Величката или Велицката епархия (на гръцки: Επισκοπή Βελίτσης; на македонска литературна норма: Величка епархија) е историческа православна епархия на Българската патриаршия, съществувала в IX - X век. По-късно епархията е титулярна епископия на Вселенската патриаршия, Българската екзархия и по-късно патриаршия,[1][2] както и на каноничната Православната охридска архиепископия и неканоничната Македонската православна църква – Охридска архиепископия в Република Македония.
| Величка епархия | |
.jpg) Свети Климент, първият велички епископ, икона от XIII – XIV век | |
| Църква | Българска патриаршия |
|---|---|
| Страна | България |
| Център | Велика |
| Катедрална църква | вероятно Крупищка базилика |
| Дата на основаване | IΧ век |
| Дата на закриване | Χ век |
| Предстоятел | Сионий |
| Сан | епископ |
История
редактиранеНазванието Велички (Величъскъ) е част от епископската титла на Свети Климент Охридски според неговото Пространно житие, дело на архиепископа на цяла България Теофилакт Охридски (1085 - 1107/8). Същиото название по отношение на диоцеза на Свети Климент се среща и Краткото житие на Свети Кирил Философ, както и на други места. Изследователите отъждествяват Велика с много селища - Тивериопол (Струмица), Велес и Битоля, река Велика. Търсена е в огромното пространство между Авлона и Солунския залив, а според някои е дори във Великоморавия. Според някои е между Филипопоп и Филипи,[1] а в края на XX век се локализира в областта между западните Родопи и Солун.[1][3] Според Иван Микулчич центърът на епархията е бил поречката Белица, около която има серия крепости - Миткороен, Кале на Столоватец и руините на голяма църква.[4]
В средата на ΧΙΧ век Вселенската патриаршия възстановява титула Велички (Βελίτσης). Титулярният велички епископ Мелетий от 1855 до 1860 година е митрополитски наместник в Зворник.[5][6] Наследилият титлата Паисий е наместник в Самоковската епархия (1860).
Българската екзархия възстановява титлата още със самото си създаване – в 1873 година архимандрит Серафим е ръкоположен за Велечки епископ и оттогава титлата е постоянно използвана от Българската православна църква.
Македонската православна църква също започва да използва титлата Велички – на 13 март 1966 година я дава на Методий. След Третия църковно-народен събор в Охрид (17 – 19 юли 1967 г.), на който е самопровъзгласена автокефалията на Македонската православна церква, на 18 юли 1967 година с решение на Синода Методий е назначен за управляващ епископ на Величката епархия с катедра в Охрид. На 17 октомври 1968 година епархията е прекръстена на Дебърско-Кичевска митрополия.
Епископи
редактиране- Епископи на Българската архиепископия
| Име | Управление |
|---|---|
| Климент Охридски | 893 – 27 юли 916 |
- Титулярни епископи на Вселенската патриаршия (Βελίτσης)
| Име | Име | Управление |
|---|---|---|
| Мелетий | Μελέτιος | 25 юли 1854 – 11 януари 1860 |
| Паисий | Παϊσιος | 25 януари 1860 – 12 ноември 1860 |
| Даниил (Кефалианос) | Δανιήλ | 14 ноември 1870 – 7 март 1875 |
- Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия (Велечки, Велички)
| Име | Управление |
|---|---|
| Серафим (Кинов) | 1873 – април 1873 |
| Партений (Иванов) | септември 1875 – 26 януари 1892 |
| Методий (Кусев) | 24 април 1894 – 14 юли 1896 |
| Неофит (Караабов) | 21 юни 1909 – 12 октомври 1914 |
| Иларион (Арабаджиев) | 25 ноември 1917 – 11 юни 1922 |
| Михаил (Чавдаров) | 28 април 1924 – 3 април 1927 |
| Андрей (Петков) | 20 април 1929 – 26 юли 1947 |
| Панкратий (Дончев) | 18 декември 1966 – 12 юли 1967 |
| Филарет (Игнатов) | 30 юни 1968 – 2 май 1971 |
| Калиник (Александров) | 6 декември 1971 – 10 ноември 1974 |
| Йоаникий (Неделчев) | 20 април 1975 – 23 март 1980 |
| Йосиф (Босаков) | 7 декември 1980 – 17 април 1986 |
| Галактион (Табаков) | 6 юли 1986 – 20 февруари 2000 |
| Сионий (Радев) | 24 март 2007 – |
- Титулярни епископи на Православната охридска архиепископия (Велички)
| Име | Управление |
|---|---|
| Йоаким (Йовчески) | 23 май 2003 – 16 август 2004 |
- Титулярни епископи на Македонската православна църква (Велички)
| Име | Управление |
|---|---|
| Методий | 13 март 1966 – 17 октомври 1968 |
| Гавриил | 28 август 1989 – 12 януари 1990 |
| Агатангел | 12 юли 1998 – 13 февруари 2000 |
| Методий | 22 април 2005 – 22 юни 2006 |
| Йосиф | 7 октомври 2012 – 17 септември 2013 |
| Никола | 21 януари 2024 |
Бележки
редактиране- ↑ а б в Новите епископи на Българската православна църква и техните древлепросияли титли // Двери на православието, 28 март 2007. Посетен на 25 януари 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 25 януари 2016.
- ↑ Христов, Х. Епархията на св. Климент Охридски // Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ 2. 1984. с. 225-237.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 153.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 71.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 173. Посетен на 4 септември 2014.