Бенедикт XIII (антипапа)
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (18 май 2023) |
Антипапа Бенедикт XIII (Benedikt XIII, на испански: Pedro Martínez de Luna y Gotor, Pedro de Luna, Papa Luna, * Илуека, Арагон, 1328 или 1342/43, † Пенизкола, Арагон, † 23 май 1423), роден Педро Мартинес де Луна и Перес де Готор, наричан още папа Луна, е арагонски благородник, висш духовник на католическата църква, последният от авиньонските папи по време на Западната схизма.
| Антипапа Бенедикт | |
| римски папа | |
 | |
| Понтификат | |
|---|---|
| Начало | 11 октомври 1394 |
| Край | 23 май 1423 |
| Предшественик | Климент VII |
| Наследник | Климент VIII |
| Лична информация | |
| Рождено име | Педро Мартинес де Луна и Перес де Готор |
| Роден | |
| Починал | Пенизкола, Арагон |
| Бенедикт XIII в Общомедия | |
Педро де Луна е професор по канонично право в университет Монпелие. На 20 декември 1375 г. папа Григорий XI го издига за кардинал на Санта Мария ин Космедин и отива в Авиньон. След смъртта на папа Климент VII на 16 септември 1394 г. де Луна е избран на 28 септември 1394 г. единодушно за негов наследник и се нарича Бенедикт XIII. Парижкият университет не го признава за нов папа. Папа Бенедикт XIII е най-значимият от всички антипапи и управлява най-дълго.
Авиньонското антипапство попада за пет години под обсадата на враждебни френски войски, но на 12 март 1403 г. Бенедикт успява да избяга. Намира убежище при двора на Луи II Валоа-Анжуйски и легитимността му като папа е призната във Франция, Шотландия, Кастилия и Сицилия. В същото време в Рим властва папа Григорий XII, а в Пиза – антипапа Йоан XXIII, признати от различни други заинтересовани страни – това е връхна точка в Западната схизма.
Констанцкият събор е свикан през 1414 г, за да сложи край на схизмата. На действащите папа и антипапи е предложено да подадат папска оставка. Папа Григорий XII абдикира на 4 юли 1415 г. Бенедикт отказва, но на 26 юли 1417 г. съборът го сваля и отлъчва от църквата. Бенедикт се оттегля в Тортоса, кралство Арагон, без да приема, че е низвергнат. Получава подкрепа само от малка група привърженици, двама от които стават антипапи след смъртта му през 1423 г.
В Констанц на 11 ноември 1417 г. е избран за единствен законен папа Одо ди Колона като Мартин V.
Източници
редактиране- Dieter Girgensohn: Ein Schisma ist nicht zu beenden ohne die Zustimmung der konkurrierenden Päpste. Die juristische Argumentation Benedikts XIII. (Pedro de Luna). In: Archivum Historiae Pontificiae. 27, 1989, ISSN – 6785 0066 – 6785, S. 197 – 247.
- Dieter Girgensohn: Benedikt XIII. In: Lexikon für Theologie und Kirche. Band 2: Barclay bis Damodos. 3. völlig neu bearbeitete Auflage. Herder, Freiburg (Breisgau) u. a. 1994, ISBN 3-451-22002-4, S. 208.
- Hans Kühner: Lexikon der Päpste. Kirchengeschichte, Weltgeschichte, Zeitgeschichte. Von Petrus bis heute. Aktualisierte Lizenzausgabe. Fourier, Wiesbaden 1991, ISBN 3-925037-59-4.
- Barbara von Langen-Monheim: Die Informatio seriosa Papst Benedikts XIII. Stufen einer kirchenpolitischen Denkschrift von 1399 bis zum Konzil von Perpignan 1408. Dissertation, Aachen 2004, (PDF; 1,5 MB).
- Britta Müller-Schauenburg: Benedikt XIII. In: Karl-Heinz Braun, Mathias Herweg, Hans W. Hubert, Joachim Schneider, Thomas Zotz: Das Konstanzer Konzil. Essays. 1414 – 1418. Weltereignis des Mittelalters. Theiss Verlag, Darmstadt 2013, ISBN 978-3-8062-2849-6, S. 121 – 125.
- Michael Seidlmayer: Peter de Luna (Benedikt XIII.) und die Entstehung des Großen Abendländischen Schisma. In: Spanische Forschungen der Görresgesellschaft. 1. Reihe: Gesammelte Aufsätze zur Kulturgeschichte Spaniens 4, 1933, ZDB 503910 – 1, S. 206 – 247.
Външни препратки
редактиране
- Католическа енциклопедия Архив на оригинала от 2008-02-22 в Wayback Machine.