Климент VII (на латински: Clemens PP. VII) е кардинал от 1513 г. до 1523 г. и папа от 19 ноември 1523 г. до 25 септември 1534 г.

Климент VII
римски папа
El papa Clemente VII, por Sebastiano del Piombo.jpg
Понтификат
19 ноември 1523 г. – 25 септември 1534 г.
Рождено име Джулио Медичи
Предшественик Адриан VI
Наследник Павел III

Роден
Починал
Рим, Италия
Medici popes.svg
Климент VII в Общомедия

Рожденото му име е Джулио Медичи (Giulio di Giuliano de' Medici) и е представител на влиятелната фамилия Медичи.

ПроизходРедактиране

Джулио Медичи е извънбрачен син на Джулиано Медичи, братът на Лоренцо Великолепни. Баща му е убит докато той е още бебе по време на Заговора Паци. Отгледан е от чичо си – Лоренцо Великолепни.

Избор за папаРедактиране

След смъртта на папа Лъв X, който е братовчед на кардинал Джулио Медичи, през 1521 г. се очаква именно Джулио да бъде избран за следващ папа. Кандидатурата му има силни врагове, след които кардиналите Содерини и Колона. Тогава кардинал Джулио обявява, че не е достоен за високия пост и би подкрепил кардинал Адриан Дедел. Неочаквано за него, неговото предложение е прието и силно религиозния и аскетичен кардинал Адриан е избран за папа под името Адриан VI. Две години по-късно папа Адриан умира, вероятно отровен.

Отново започва конклав. Два месеца преминават в преговори, подкупи и обещания. Кардиналите Содерини и Колона са подкрепени от френския крал Франсоа I и всички френски кардинали са на тяхна страна. За избора на Джулио Медичи обаче се обявяват английски крал Хенри VIII и императора на Свещената Римска империя Карл V. Така той е избран за папа под името Климент VII.

ПолитикаРедактиране

 
Укреплението „Сант Анджело“ в което папата се спасява

Времето, в което Джулио Медичи става папа е много размирно. От една страна християнството е застрашено е турския султан Сюлейман Великолепни, който е заел целия Балкански полуостров и се е разпрострял до Унгария. От друга страна протестанството, набира сили и последователи.

Френският крал Франсоа I и императора на Свещената римска империя имат претенции към Неапол и Милано. В започналата война Климент VII заема страната на Карл V. Скоро французите претърпяват поражение, а френския крал е пленен. Освободен е след като се отказва от претенциите си към Неапол и Милано след година.

Притеснявайки се, че Карл V става прекалено силен, Климент VII започва преговори с Франсоа и през 1526 г. създава т.нар. Лига от Коняк, в която влизат Папската държава, Франция, Венеция, Флоренция и Милано в обединени сили срещу император Карл V.

Императорът е бесен, щом научава тази новина, но скоро разбира че Сюлейман Великолепни е разбил при Буда унгарската армия и отклонява вниманието си натам.

Кардинал Колона използва момента и с голяма армия нахлува в Рим. Климент VII се спасява в крепостта Сант Анжело. Тъй като обаче в крепостта няма достатъчно провизии за да издържат обсада Климент VII е принуден от кардинал Колона да даде папско помилване на всички заговорници. Скоро след това изпраща голям контингент в земите на Колона с нареждане всичко да бъде опустошено и да се изгори крепостта, лишава самия Колона от всички църковни титли и го обявява извън закона.

В отговор кардинал Колона се отправя с войската си към Неапол, където Карл V събира войска срещу Климент VII, за да навлязат в Рим от юг. На север от Рим Карл V също събира армия. Положението за Климент VII става сериозно щом армиите тръгват към Рим.

Сутринта на 6 май 1527 г. имперските войски достигат Рим. Климент VII отново бяга към Сант Анжело. До края на деня са избити 8000 души, а на другия ден започва Разграбването на Рим. Хиляди хора са измъчвани, обезобразени, изнасилвани. Разграбени са църкви, манастири и дворци.

Обсадата на крепостта продължава 5 седмици. Условие, за да бъде вдигната е Климент VII да се откаже от огромни папски територии. Самият той остава като затворник в Сант Анжело. На 7 декември, преоблечен като слуга папата напуска крепостта и отива на север. Намира подслон в запуснат епископски дворец в Орвието.

Там пристига пратеник на английския крал Хенри VIIІ, който иска от папата да анулира брака му в Катерина Арагонска. Климент VII се колебае тъй като не иска да си влоши отношенията с император Карл V (Катерина е негова леля).

Години по-късно, Хенри, ядосан за колебанието на Климент VII да анулира брака му с Катрин, отделя английската църква от римокатолическата и я присъединява към протестанството.

Влияние във ФлоренцияРедактиране

През 1529 г. папата сключва с Карл V договор, по силата на който папата ще изпълни стара церемония да короняса Карл V за император на Свещената римска империя, а в замяна Карл V ще му помогне да върне властта на Медичите във Флоренция.

Кралски плановеРедактиране

Чрез тайни преговори Климент VII успява да омъжи Катерина Медичи за втория син на френския крал – Анри дьо Валоа. Така сродява Медичите с френските крале. Тази негова стъпка води до значителен възход на Медичите след като по-късно Катерина Медичи става френска кралица.

 
„Преображение“, Рафаело

Покровител на изкуството и културатаРедактиране

Климент VII получава най-доброто хуманистично образование за своето време. Израснал в двореца Медичи, е свидетел на много философски разговори, срещи с художници и поети. Има развит усет към изкуството.

Папа Климент VII поръчва на Рафаело последният му шедьовър „Преображение“, който остава недовършен заради ранна му смърт.

Възлага и на Микеладжело да нарисува „Страшния съд“ в Сикстинската капела.

Покровителства и ювелира Челини, който пристига в Рим в годината когато Джулио е избран за папа.

Папа Климент VII е добре запознат с хелиоцентричната система на Коперник и я приема.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. „Медичите – Кръстниците на Ренесанса“, Пол Стратърн, стр.337

Вижте същоРедактиране

Адриан VI римски папа (1523 – 1534) Павел III