Климент VII
Климент VII (на латински: Clemens PP. VII), роден като Джулио Дзанòби ди Джулиàно де Мèдичи (на италиански: Giulio Zanobi di Giuliano de' Medici; * 26 май 1478, Флоренция, Флорентинска република; † 25 септември 1534, Рим, Папска държава), член на влиятелното флорентинско семейство Медичи, е кардинал от 1513 до 1523 г. и 219-ият папа на Католическата църква от 19 ноември 1523 г. до смъртта си.
Климент VII | |
---|---|
римски папа | |
![]() | |
Понтификат | |
19 ноември 1523 г. – 25 септември 1534 г. | |
Рождено име | Джулио Медичи |
Предшественик | Адриан VI |
Наследник | Павел III |
Роден | |
Починал | 25 септември 1534 г. Рим, Италия |
![]() | |
Климент VII в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Джулио де Медичи е извънбрачен син на Джулиано де Медичи, братът на Лоренцо Великолепни, и Фиорета Горини. Докато той е още бебе, , баща му е убит на 24 г. в Заговора на Паци. Отгледан е от чичо си Лоренцо Великолепни. Фиорета и Джулиано не са законно женени, но през 1513 г. Медичите са упълномощени да обявят, че родителите на Джулио са сгодени и така детето не е обявено за извънбрачно и незаконородено. Узаконено е от папа Лъв X, племенник на Джулиано, през 1513 г.
Избор за папаРедактиране
След смъртта на папа Лъв X, който е братовчед на кардинал Джулио де Медичи, през 1521 г. се очаква именно Джулио да бъде избран за следващ папа. Кандидатурата му има силни врагове, след които кардиналите Содерини и Колона. Тогава кардинал Джулио обявява, че не е достоен за високия пост и би подкрепил кардинал Адриан Дедел. Неочаквано за него неговото предложение е прието и силно религиозния и аскетичен кардинал Адриан е избран за папа под името Адриан VI. Две години по-късно папа Адриан умира, вероятно отровен.
Отново започва конклав. Два месеца преминават в преговори, подкупи и обещания. Кардиналите Содерини и Помпео Колона са подкрепени от френския крал Франсоа I и всички френски кардинали са на тяхна страна. За избора на Джулио Медичи обаче се обявяват английски крал Хенри VIII и императорът на Свещената Римска империя Карл V. Така той е избран за папа под името Климент VII.
ПолитикаРедактиране
Времето, в което Джулио де Медичи става папа, е много размирно. От една страна християнството е застрашено е турския султан Сюлейман Великолепни, който е заел целия Балкански полуостров и се е разпрострял до Унгария. От друга страна протестанството набира сили и последователи.
Френският крал Франсоа I и императорът на Свещената римска империя Карл V имат претенции към Неапол и Милано. В започналата война Климент VII заема страната на императора. Скоро французите претърпяват поражение, а френският крал е пленен. Освободен е след като се отказва от претенциите си към Неапол и Милано след година.
Притеснявайки се, че Карл V става прекалено силен, Климент VII започва преговори с Франсоа I и през 1526 г. създава т. нар. Лига от Коняк, в която влизат Папската държава, Франция, Венеция, Флоренция и Милано в обединени сили срещу император Карл V. Императорът е ядосан, щом научава тази новина, но скоро разбира че Сюлейман Великолепни е разбил при Буда унгарската армия и отклонява вниманието си натам. Кардинал Колона използва момента и с голяма армия нахлува в Рим. Климент VII се спасява в крепостта Сант Анжело. Тъй като обаче в крепостта няма достатъчно провизии за да издържат обсада, Климент VII е принуден от кардинал Колона да даде папско помилване на всички заговорници. Скоро след това изпраща голям контингент в земите на Колона с нареждане всичко да бъде опустошено и да се изгори крепостта, лишава самия Колона от всички църковни титли и го обявява извън закона. В отговор кардинал Колона се отправя с войската си към Неапол, където Карл V събира войска срещу Климент VII, за да навлязат в Рим от юг. На север от Рим Карл V също събира армия. Положението за Климент VII става сериозно, щом армиите тръгват към Рим.
Сутринта на 6 май 1527 г. имперските войски достигат Рим. Климент VII отново бяга към Сант Анжело. До края на деня са избити 8000 души, а на другия ден започва разграбването на Рим. Хиляди хора са измъчвани, обезобразени, изнасилени. Разграбени са църкви, манастири и дворци. Обсадата на крепостта продължава 5 седмици. Условие, за да бъде вдигната, е Климент VII да се откаже от огромни папски територии. Самият той остава като затворник в Сант Анжело. На 7 декември, преоблечен като слуга, папата напуска крепостта и отива на север. Намира подслон в запуснат епископски дворец в Орвието. Там пристига пратеник на английския крал Хенри VIIІ, който иска от папата да анулира брака му в Катерина Арагонска. Климент VII се колебае, тъй като не иска да си влоши отношенията с император Карл V (Катерина е негова леля). Години по-късно, Хенри, ядосан за колебанието на Климент VII да анулира брака му с Катерина, отделя английската църква от римокатолическата и я присъединява към протестанството.
Влияние във ФлоренцияРедактиране
През 1529 г. папата сключва с Карл V договор, по силата на който папата ще изпълни стара церемония да короняса Карл V за император на Свещената римска империя, а в замяна Карл V ще му помогне да върне властта на Медичите във Флоренция.
Кралски плановеРедактиране
Чрез тайни преговори Климент VII успява да омъжи Катерина де Медичи за втория син на френския крал – Анри дьо Валоа. Така сродява Медичите с френските крале. Тази негова стъпка води до значителен възход на Медичите, след като по-късно Катерина де Медичи става френска кралица.
Покровител на изкуството и културатаРедактиране
Климент VII получава най-доброто хуманистично образование за своето време. Израснал в двореца Медичи, е свидетел на много философски разговори, срещи с художници и поети. Има развит усет към изкуството.
Папа Климент VII поръчва на Рафаело последният му шедьовър „Преображение“, който остава недовършен заради ранна му смърт.
Възлага и на Микеладжело да нарисува „Страшния съд“ в Сикстинската капела.
Покровителства и ювелира Бенвенуто Челини, който пристига в Рим в годината когато Джулио е избран за папа.
Папа Климент VII е добре запознат с хелиоцентричната система на Коперник и я приема.[1]
ИзточнициРедактиране
- ↑ „Медичите – Кръстниците на Ренесанса“, Пол Стратърн, стр.337
Вижте същоРедактиране
Адриан VI | → | римски папа (1523 – 1534) | → | Павел III |